Народе ????
стр. 115 джобно тефтерче на Левски
Васил Левски е безсмъртният герой на България! Апостола на свободата е безспорната личност, иконата в нашето политическо и национално наследство. Няма българин, който да не се прекланя пред саможертвата на Дякона, който се отправя към вечността и безсмъртието на днешната дата, 18 февруари, през 1873 година. Увисва на бесилото в София на мястото, където днес е неговият паметник. Остава завинаги на 35 години, но намира място в сърцата на всички нас, които не забравяме неговия подвиг. Защото Левски е най-великият сред великите българи в дългогодишната ни история. И затова продължава да живее вече 147 години след онзи пагубен миг, в който въжето отнема сетния дъх на този, който подчинява целия си живот на свободата на своето отечество. И се жертва в името на тази кауза, както самият той казва – „Каквото съм правил, в полза народу е”.
Идеологът и организаторът на българската национална революция, основателят на вътрешната революционна организация и на Българския революционен централен комитет, не спира да пътува из поробената си страна. И създава комитет след комитет с една единствена цел и надежда – провъзгласяването на „чиста и свята република”. Роденият в Карлово Васил Кунчев се отдава на революционната дейност с включването му в Първата българска легия на Георги Раковски в Белград. Там по време на учения според легендата си спечелва прякора Левски заради умението му да скача надалеч.
На 27 декември 1872 г., след провала на Арабаконашкия обир, Левски е заловен от турската полиция в Къкринското ханче. До последно заптиетата не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Той е охраняван само от 20 заптиета, надявайки се до последно, че ще бъде освободен от съмишленици. Но уви. Смъртната му присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Минути преди да бъде обесен Левски измолил прошка от отец Тодор и от Бога, а в молитвите си пожелал да бъде споменаван като йеродякон Игнатий. Независимо че Апостола на свободата е обесен на 18 февруари, прието е тази дата да се отбелязва в България на следващия ден – 19 февруари.
Ето някои мисли на Апостола на свободата и стихотворението на Ботев за Дякона:
„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си“.
„Днешният век е век на свободата“.
„И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме“.
„Интригата спира хода на народната работа“.
„На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел“.
„С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите“.
„Трябва да се жертва всичко, па и себе си дори“.
„Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа“.
„Дела трябват, а не думи“.
„Техните милиони жълтици нека си бъдат техни“.
„Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия“.
“Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си“.
„Време за помагане е сега — закъснелите не ще бъдат наши приятели“.
„Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а — царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци“.
„За Отечеството работя, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно“.
„Най-много са виновни чорбаджиите“.
„Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи“.
„Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си“.
„Решили сме се вече — или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души“!
Христо Ботев – "Обесването на Васил Левски" (1876)
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
Картина: Художник – Васил Горанов