Много преди Орхан Памук да завоюва световна слава, друг турски писател спечелва за своите творби международна аудитория. Обявен с пълно право за класик, Решат Нури, романист, разказвач, драматург, дава с творбите си богата храна на турските сценаристи в последните години.
"Листопад" се превръщат във филм, който трогват сърцата на милиони. Най-четеният му роман обаче е "Чучулигата". Нури е автор на голям брой романи и новели, но става световноизвестен с „Чучулигата“, публикувана за първи път през 1922 г.
Решат Нури Гюнтекин е роден е на 25.11.1889 г. в Истанбул. През 1912 г. завършва Литературния факултет на Истанбулския университет, а през 1913 г. започва да преподава в училища в Бурса. От 1933 г. до 1943 г. е депутат в град Чанаккале. После заема поста културен аташе в Париж и е избран за турски представител в ЮНЕСКО, а през 1953 г. се песнионира. В Лондон се лекува от рак на белия дроб. Умира на 7.12.1956 г. в английската столица, но е погребан в родния си град. Нури пише от края на Първата световна война.
Ето и няколко цитата от "Чучулигата":
„В детските ми години съм расла като всички деца в пустинята. Фатма ме завързвала на гърба си като някакъв вързоп, разхождала ме под палещите лъчи на слънцето и се катерила с мен по върховете на финиковите палми.”
„В градината имаше изсъхнало дърво. Една от нашите учителки като наблюдаваше как се катеря по него при всеки подходящ случай и как без да обръщам внимание на заплахите, скачам от клон на клон през цялото междучасие възкликнала: "Това момиче не е човек, а чучулига."
„Чучулигата! Това име ми харесваше. То беше изгодно за мене. Винаги когато се оплакваха от някоя моя постъпка, аз свивах безгрижно рамене и отговарях: "Какво да правя … Какво друго може да се очаква от една Чучулига?”
„Директорът се беше ентусиазирал здравата. Той викаше колкото може по-силно със своя меден глас и ме сочеше:
– Ключовете на световната наука са в ръцете на ей тая мъничка девойка. Вия не я гледайте, че е такава дребна като фъстък. Душата и е богата. Стиснете я за гърлото, стъпете на врата й, вземете знанията от устата й, изстискайте я като лимон…”
„Доколкото разбирам, този стар доктор не служи в армията нито за пари, нито от някакво чувство за дълг. Той има само една страст: любовта му към бедните войници, които нарича „моите мили мечки”. Но не ми е ясно защо така упорито се мъчи да крие тази любов, сякаш се срамува от нея.”
"Чучулигата умира днес завинаги сред есенните листа, паднали върху размазаните от сълзи страници на нейния дневник."
"Известно е, че философите и поетите имат странния навик да си чешат носовете и да си щипят брадите, когато пишат. Така е и с мен. Когато хапя молива и спускам косите над очите си, това е признак, че съм се замислила дълбоко."
"Тъжният човек се описва в романите с отпуснати рамене, изгаснали очи, бездействен и безмълвен, с една дума, нещастен. С мен винаги се случва обратното. Винаги когато страдам дълбоко, очите ми блестят, държането и движенията ми стават резки, проявявам невъздържаност. Смея се високо, бръщолевя и върша лудории. Струва ми се, че това е най-добре за човек, който няма близки и е лишен от възможността да разкрие сърцето си другиму."