Д-р Владимир Владимиров е роден през 1963 година. По професия е лекар. Завършил е плевенския медицински университет. Работил е в закритата вече болница в града, до 2011 година е завеждал филиала на спешния център. През 2011 е избран за кмет на общината, издигнат от партия ГЕРБ. През октомври м.г. повтаря успеха си и отново управлява Кула.
– Д-р Владимиров, започнахте мандата си с повече опит като кмет, придобит през първия ви мандат. Какво смятате, че е най-важното за малък град като Кула, което трябва да реализирате?
– Много промени трябва да бъдат направени, за да заприлича Кула на съвременен европейски град. Вярно е, че в града останаха по-малко хора, но пък мястото ни е стратегическо. С Кула започва България от Запад. Влизайки у нас през ГКПП „Връшка чука”, чужденците виждат най-напред Кула. Затова през последните години ремонитрахме основно главната улица, обществените сгради, храма. Но Кула има и друга даденост – в самия ни център се издигат останките от античната крепост „Кастра Мартис”. Това ни дава възможност да се ориентираме към туризма.
– Какво досега сте свършили в тази област?
– Преди година по проект общината разработи нов маршрут, който може да оживи града и да създаде заетост. Този маршрут предвижда посещение на три римски крепости – „Баба Вида” във Видин, „Кастра Мартис” при нас и „Феликс Ромулиана” в Гъмзиград, Сърбия. Трите се намират на разстояние от около 50 км и могат да бъдат разгледани за един ден. В момента започваме ремонт на сградата до крепостта, където до 1990 година се е помещавал общинският музей. В него са били изложени находките, открити при разкопки в крепостта. Имало е уредник, който след разглеждане на крепостта е запознавал туристите с нейната история. Поради финансови причини това е било прекратено. Сегашният ремонт ще възстанови музея, ще имаме и двама уредници. Сградата ще бъде топлоизолирана, със сменена дограма, с нова елинсталация, подови настилки. Ремонт ще направим и на изложбената зала, на занаятчийското ателие, на магазинчето за сувенири. Стойността на този ремонт е 150 000 лв. И понеже сме на такава тема, нека кажа, че в Кула имаме още един музей, чиито посетители ще се увеличават. Това е музеят в къщата на видния наш съгражданин и голям български художник проф. Александър Поплилов. Общината ремонтира тази къща, която част от наследниците дариха, а на друга част изплати дяловете. За втори път през това лято студенти от Художествената академия ще рисуват при нас, нарисуваното през миналата година остава в създаващата се галерия в къщата. Студентите води Пламен Вълчев, който също е преподавател в академията. Заедно с него подготвяме честване на 100-годишнината на проф. Поплилов.Такова ще има в Художествената академия и в родния му град Кула.
– За какви проекти очаквате одобрение от европейските програми?
– Общината е кандидатствала с проекти по всички възможни отворени мерки. По програмите за трансгранично сътрудничество представихме проект с румънската община Турну Мъгуреле. Със сръбската община Княжевац сме водещ партньор в проект за доставка на сметосъбираща техника. Мерки при бедствия, аварии и пожари ще разработим заедно с община Болевац, а с община Кладово ще работим по съвместен проект за изграждане на общински пазари и панаири. Със средствата по този проект ще започнем втория етап на обновлението на базата на нашия панаир. Надявам се строителните работи да започнат, но ще бъдат завършени за по-следващото издание на панаира, който по традиция е през август. Имаме готови проекти за кандидатстване от мерките на програмата за развитие на селските райони. Единият се отнася до обновление на пътя Цар Петрово – Тополовец. Имаме готови проекти за преустройство на бившия дом за деца с умствена изостаналост в два центъра за настаняване от семеен тип за възрастни хора с деменции. Изграждаме местна инициативна група с общините Бойница и Брегово, чийто бюджет е 10 млн. лв. Вече имаме осигурени 60 000 лв., с които ще обзаведем офис на групата и ще разработим стратегията за нейната работа.
– Преди месец Кула се прочу с лошите условия на живот в дома за стари хора. Предвиждате ли бързи ремонти и модернизация на сградата и помещенията?
– Общината има готов проект за преустройство и рехабилитация на сградата. Кабинетът ни отпусна 258 000 лв. за спешен ремонт. Появи се теч, който може да срути част от нея. Благодаря на правителството за отпуснатите средства. До края на лятото ремонтът ще бъде направен. През 2009 година е правен ремонт на сградата, стаите имат самостоятелни санитарни помещения. Не е ремонтиран само третият етаж, заради който домът стана известен и критикуван в национални медии.
– Каква е безработицата в общината? На какви места може да се надяват безработните ви съграждани тази година?
– Безработицата е към 30 процента от трудоспособното население. Това е висок процент. Разчитаме на програми за заетост и на реални места в местните фирми. Тази година очакваме към 20 места в диабетен център, който национално сдружение създава в част от помещенията на нашата закрита болница. В него ще се извършва обучение на диабетно болни, ще се извършват и рехабилитационни процедури.
– За какво друго се използва базата на болницата?
– В момента в нея е настанен спешният център, два стоматологични кабинета, кабинет на лекар-специалист. Нищо от оборудването не е запазено – то бе продадено за изплащане на дълговете на болницата.