Малко известен факт е, че майката на Димчо Дебелянов, на когото днес отбелязваме 128 години от рождението, е изживяла последните си земни дни във Враца. Смъртният акт на Цана Илиева под номер 715 все още се пази в архивите на общината. Но времето е заличило могилката, в която е положена майката на поета и въпреки положените усилия в последните години, така и не се намериха документи, за да се разбере къде е.
Цана Илиева е погребана „по бедност” на 8 октомври 1913 година в старите гробища на града. Тогава големия български лирик, който бил войник в 22-ри пехотен Тракийски полк, дошъл за първи и последен път във Враца, за да си вземе сбогом с тази, за която написа:“ Да се завърнеш в бащината къща / да те посрещне старата на прага / и сложил чело на безсилно рамо / да чезнеш в нейната усмивка блага / и дълго да повтаряш: мамо, мамо!” На гроба на майка си съсипаният от скръб поет промълвил: “Е,това е то човекът! Толкова се труди, а хаир не можа да види!”
Всъщност Дебелянов видял за последен път майка си жива шест месеца преди смъртта й. Двамата били заесно в началото на юни 1913 г. По време на отпуск от полка, базиран в Самоков, Димчо отишъл на гости при майка си и сестра си Найда. Те живеели в с. Шекер бунар (Сладък кладенец, Старозагорско), където зетят Кръстьо Ракьовски бил изпратен на служба като железничар. Месец по-късно семейството с товарен влак пристигнало във Враца, където Кръстьо бил преместен да работи като стрелочник. С тях била и тежко болната Цана Илиева. Фамилията се установила под наем в стара къща на ул. “Иванчо Цветков” 13, където майката издъхнала в пълна мизерия на 68-годишна възраст.
99 години по-късно, по инициатива на бивши миньори, в деня на кончината й през 2012 година, на фасадата на сградата, която сега се извисява на мястото на старата къща, бе поставена паметна плоча. Чак тогава врачани разбраха, че в града е живяла майката на големия поет. Но къде е гробът й, все още никой не знае.