Йордан Радичков е един от най-видните и обичани български писатели. Незабравимият драматург е роден на 24 октомври в с.Калиманица, Монтана. Завършва гимназия в Берковица, след което започва работа като кореспондент. В периода 1952-1969 г. е редактор в няколко вестника – "Народна младеж", "Вечерни новини", "Литературен фронт". Започва да публикува разкази, импресии и очерци още през 1949 г., десет години по-късно издава първата си книга с разкази "Сърцето бие за хората". През следващите години от печат излизат сборниците "Прости ръце", "Обърнато небе", "Планинско цвете", "Козята брада", "Как така" и др. През 1966 г. се появяват знаменитите "Неосветените дворове", "Вятърът на спокойствието" и "Ние, врабчетата". По същото време той написва сценариите за игралните филми „Горещо пладне“ и „Привързаният балон“. Тогава създава и пиесата „Суматоха“. Заедно с нея, драматургичните творби, които създава – "Януари", "Опит за летене", "Лазарица", се играят в цял свят – Австрия, Германия, Гърция, Русия, Чехия, Швейцария, Полша, САЩ и др.
Радичков е удостоен с множество награди и отличия в и извън пределите на България. Носител е на престижната международна италианска награда „Гринцане кавур“ (1984) за белетристика и на Кралския шведски орден „Полярна звезда“ (1988). През 1996 г. за книгата си „Малки жабешки истории” е вписан в Почетния списък „Ханс Кристиан Андерсен“ на Международния съвет на детската книга.
В България е носител на голяма награда за литература „Добри Чинтулов“ (1980), награда „Аскеер“ (1996) за цялостен принос в развитието на театралното изкуство, национална литературна награда „Петко Славейков“ (1998), Голяма награда за литература на Софийския университет (2001). През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен за цялостен принос в българската култура. През 2003 г. е удостоен и с Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“.
Припоняме ви някои от най-забележителните мисли и цитати на големия български писател Йордан Радичков:
Всеки човек е поука за другите – добра или лоша.
Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата и са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, деца, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!
Човек трябва да спазва хигиена, не само телесна, но и духовна, преяждането винаги има неприятни последици.
Хората, изглежда, че имат слабост към мистичното и невероятното… За да повярват хората в някоя работа, тя трябва да е малко по-засукана, па да има и нещо необяснимо в нея, че да си блъскат по-дълго главите и да не я решат съвсем до края, ами да оставят и на поколенията да си блъскат главите.
Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.
Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните – това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага.