Теодосий Спасов и божественият звук на неговия кавал са известни по целия свят. Талантливият музикант, роден на днешната дата през 1961 година в Исперих, неслучайно е първият солов изпълнител, който е свирил на всички континенти. Дори и на Антарктида. Той и китаристът Християн Цвятков съвсем наскоро бяха част от поредната българска антарктическа експедиция на Ледения континент.
Двамата създадоха впецатляващи нови музикални композиции, вдъхновени от уникалната красота и природа. Те изнесоха първия в света концерт в антарктически води. Виртуозният майстор на кавала и китаристът бяха на българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън, за да създадат албум с музика от Ледения континент. Теодосий признава, че пътуването до Антарктида е сбъдната мечта за него. Кавалджията е и част от групата с български музиканти, които през 1996 година изнасят най-високия концерт на планетата, влязъл в Книгата на рекордите Гинес.
Първите му стъпки обаче не били лесни. След като се научил да свири при бай Митьо на село, постъпил в музикалното училище в Котел, а там установили, че постановката на ръцете му е обърната и се налага да започне всичко от нулата. На път бил да се откаже, дори молил родителите си да се премести в друга гимназия. Но убеждаващите го в търпение писма от дома, желанието да стане добър като другите си съученици го накарали да продължи. И успял да навакса, че и да изпревари останалите. Ставал все по-добър, а кавалът му – все по-изкусен. Като студент в пловдивската Академия за музикално и танцово изкуство започнал да свири по сватби, да усеща живата сила на фолклора. Там, под тепетата, Теодосий срещнал и за първи път своята музика с джаза.
Някои с абсолютно право го наричат „Кавалджията на света”. Теодосий Спасов има почитатели от различни народи и страни, защото изпълва душите и сърцата им с прекрасната си музика, извираща сякаш от дълчините на неговото собствено Аз. Както сам признава, чрез музиката си се изповядва пред света. И тези негови „изповеди” с кавал в ръка са аплодирани на всички континенти. Участва и в записи за филми, театрални спектакли. Носител на много отличия и награди, между които наградата на Международната академия за изкуства в Париж (1996), „Музикант на годината“ (1997) и (2002), Статуетката на Аполон Токсофорос за дългогодишното му ярко присъствие в българския музикален живот и успехите му на световните сцени (2001). Има издадени над 20 компакт-диска със солови изпълнения и с различни музикални формации. През 1994 година името му е включено в Световната енциклопедия по музика, издадена в Лондон.
Ето някои интересни мисли на Тодосий Спасов за музиката и живота:
Самата среда на създаване на един спектакъл или филм е интересна. Човек общува с актьори, с режисьори, с драматурзи, сценаристи, технически екип, терени и това е съвсем друго усещане. И именно затова аз харесвам музиката и превъплъщенията й. Това е толкова многопластово и обемно изкуство.
Човек може постоянно да смесва жанрове, стилове, и по тоя начин да си почива. И това го правя от години. Не се задържам само в един жанр и това ми помага да не се уморявам и да ми е винаги интересно.
Това, което е екзотично за западното ухо, пък е близко за източното ухо. За него западното е екзотично. Ние се намираме на много интересно място, където се сливат западната и източната култура и нашата музика е именно такава смесица от влияния.
Всичко в живота трябва да е премиера, защото иначе е скучно
Любопитството отваря вратите на откривателството. Това е много дълбоко и вълнуващо усещане – когато докосваш неща, които никой преди теб никога не е докосвал, и откриваш, и развиваш, имаш шанса да създадеш нещо коренно различно, ново… Разбира се, опирайки се на достиженията преди теб.
Този живот ни е даден за споделяне и общуване. Във всички човешки начинания.
Най-добре е, когато сме в хармония със самите себе си – тогава е по-лесно да създадеш хармония около себе си. Ако човек няма вътрешна хармония, не е наясно със себе си, тогава това се отразява и на околния свят…
Деветата дупка на кавала е тази, която засвирва тогава, когато се затворят всички други. Това е най-ниският тон на кавала. Имам такава пиеса и мое лично откритие е, че деветата дупка може да се превърне в най-важната.
Ако твоето съзнание е заето от занимания и мисли по посока на усъвършенстването, няма опасност от комплекси.
Не ми допада опошляването на нещата. Има недостъпни места в нашите души и сърца, съкровен наш интимен свят. Той е за тесен кръг приятели, не е за всички. Сложиш ли го в друго пространство, звучи пошло.
Не съм от хората, които колекционират впечатления. А от другите, които чистят главите си от впечатления и ги държат празни, за да резонират хубаво в изкуството. Не се затлачвам.
Смятам, че всичко в живота трябва да е премиера, защото иначе е скучно. Интересното се съдържа в чистотата и в мезмието. Процесът на учене и възприемане на новото е удоволствие. То е като в една къща, която се пълни, пълни с впечатления и спомени и накрая не остава място за самите нас. Познавам хора, които помнят и разказват на всекиго къде са били, какво са направили. Кому са нужни тия впечатления и спомени, когато тези хора, на които ги разказваш, тогава не са били с теб?
Хубаво е да имаш къде да се върнеш. Ние малко загубваме ориентация. Препоръчвам на всички хора да тренират ориентиране. Имаше такава дисциплина. Иначе е опасно и лесно можеш да се загубиш – къде си, кой си, какво си.
Снимка: Theodosiispassov.com