Самостоятелна изложба на Александър Петров – Лавандулата се открива тази вечер в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна. Художникът, творил от 40-те до 80-те години на ХХ век, притежава оригинален творчески почерк с интензивен колорит и подчертана декоративност в национален дух. Работи предимно в областта на пейзажа и фигуралната композиция. Творчеството му е посветено на теми като селския труд, любовта, майчинството, морето. А темата за брането на лавандула се превръща в негова емблема и затова артистичната общност с топлота му дава прозвището Лавандулата.
В експозицията са включени произведения от основните цикли в творчеството на Александър Петров, собственост на семейството на художника. Те са представени и в монографичен албум за автора.
Александър Петров е роден на 16 февруари 1916 г. във варненското село Невша. През 1940 г. завършва живопис в Художествената академия в София при Борис Митов. Оттогава участва в колективни изложби и има самостоятелни изяви в София, Венеция, Париж, Виена, Нюшател, Москва, Алжир, Лондон, Варшава, Берлин, Стара Загора.
Във Втората световна война Александър Петров се включва като военен художник доброволец на фронтовете в Югославия, Унгария и Австрия, където създава много рисунки със сюжети от войната и войнишкия бит, публикувани в българските вестници. С тях той участва и в изложбата „Фронт и тил“ (1944), продължава да разработва военни сюжети и по-късно – „Десант и Драва“ (1947). През 1948 г. картината му „Десант през Драва“ е включена в българската експозиция на Венецианското биенале.
През 1958 г. Александър Петров отива за пръв път в Розовата долина и това радикално променя творчеството му. Негово вдъхновение стават трудът и битът на селяните от този край, тогава започва да работи по двата си най-популярни цикъла „Лавандула“ и „Розобер“, които продължава да попълва години напред. В тях на основата на фолклора изгражда самобитния си живописен стил и особеностите на колоритното изразяване.
През 1960 г. посещава Средна Азия и създава цикъл акварели и пастели, излъчващи светлина и радост от живота. Сред тях са „Пазар в Бухара“ (1961), „Пейзаж от Хива“ (1961) и др., които показва на първата си самостоятелна изложба през 1961 г. в София. От Париж донася цикъл акварели (през 1963 г.) – „Сен Дени“, „Сена“, „Букинисти“, „Бар“, „Тераса Атлантика“, „Сабъл Долон“ и др. През 1968 г. отново е във Франция, урежда самостоятелна изложба и създава нов цикъл: „Студентски стачки“ (1968), „Париж – Сена“ (1968), „Кафене“ (1968) и др.
През цялото си творчество Александър Петров работи върху осмислянето и синтеза между българската пластична култура и западноевропейското изкуство.
Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, градските галерии във Варна, Бургас, Пловдив, Казанлък, Ямбол, Стара Загора, Шумен, Сливен, Плевен, Кърджали, Хасково, Перник, Пазарджик, Русе и Габрово, а също и на много държавни и частни сбирки в чужбина.
Изложбата ще остане в Градската художествена галерия до 5 март.