В Деня на славянската писменост и култура – 24 май, потърсихме председателя на Синдиката на българските учители Янка Такева, която ракказа пред Kmeta.bg за проблемите на средното образование у нас и за това как могат да бъдат намерени правилните решения.
– Г-жо Такева, новият Закон за средното образование ще доведе ли до трайни положителни промени в системата?
– В момента парламентарната Комисия по наука и образование провежда задълбочени обсъждания на всички предложения, за да стане ясно кои текстове ще се приемат. За окончателното му приемане има разнопосочни сигнали. То може да стане през есента или до края на юни преди излизането на депутатите във ваканция. Синдикатът на българските учители изрази своята позиция за приетото домашно образование. Ние сме против него, защото то е противопоказно за личностното развитие на учениците, които ще се обучават в домовете си. Притеснява ни и това, че няма яснота кой ще ги обучава. Има възможност обучението да се извършва от родителите, но не всеки има необходимата подготовка по всички предмети, за да бъде предоставено качествено преподаване на децата. От друга страна домашното образование пренебрегва социалната роля на училището. Не трябва един човек да е затворен и да расте в много тясна, защото в зрелите си години няма да бъде пълноценна част от обществото. С приемането на домашното образование се нарушават основни принципи, заложени в стратегията “Европа 2020” и се престъпват основни норми, свързани с конституцията, в която е написано, че образованието се извършва в общински училища и детски градини.
– Промените предвиждат изучаване на повече предмети на профилирания език в езиковите гимназии. Одобрявате ли това?
– Това е положителна промяна. В този глобален свят, в който движението на хора е свободно, е хубаво младите хора да владеят чужди езици. В квалификационната европейска рамка е казано, че в обединена Европа трябва да се подготвят учениците с поне три езика – родния език и два чужди. Всички образователни системи в света следват този пример. Има други по-важни проблеми в училищната среда, на които трябва да се обърне внимание – ценностната система, социалните отношения и ниското заплащане на учителите.
– Трябва ли директорите да са на мандат?
– Ние смятаме, че директорите трябва да имат мандат, защото е факт, че има много такива в страната, които не се грижат така, както трябва за развитието на училището и за поощряването на педагогическия колектив. Около 5 % от директорите приеха делегираните бюджети като пари на бащите и майките си, а не средства от данъкоплатеца. Факт е, че някои от тях се държат не достатъчно уважително към своите подчинени, като не управляват колективно училището. Трябва им да се пазят учителските места и след изтичането на мандата им, ако не бъдат преизбрани, да продължат трудовия си стаж като преподаватели.
– Едно от нещата, което не беше прието е задължителното 4-годишно предучилищно образование. Каква е тук позицията на Синдиката на българските учители?
– Не сме съгласни с това, че не се въведе 4 -годишното присъствие на децата в детската градина, защото повечето имат нужда от голяма подготовка преди да влязат в класната стая. Това са предимно деца, за които българският език не е роден. Детската градина е важна с това, че възпитава добри навици и дете, което не е посещавало такова заведение и не владее български език става много трудно неговото ограмотяване. Това е само едно от важните неща, което не беше прието. Няма я онази тръпка в депутатите по отношение на законите в българското образование, а със здравеопазване и образователна система шега не бива, защото двете неща са основополагащи за обществото ни. Единството на образованието не трябва да бъде разпокъсано, за да се угоди на една или друга група избиратели.
– Какъв трябва да бъде броят на учебниците, от които преподавателите да могат да избират?
– Според предложенията, които могат да станат част от новия закон, учителите трябва да имат възможността да избират от неограничен брой учебници, по които да преподават. Това вероятно обслужва корпоративни интереси на група хора. Напълно достатъчно е да има не повече от три варианта за учебник, а и избирането между между повече учебници би затруднило всеки преподавател и несъмнено няма да повиши качеството на образованието.
– Защо учителската професия става все по-непривлекателна за младите хора?
– На първо място трябва да бъде увеличена работната заплата. Ниското заплащане е най-големият проблем и заради това младите преподаватели не желаят да упражняват професията. Учител, които завършвайки университета започва работа трябва да получава месечно възнаграждение не по-ниско от 1200 лева, а в момента то 530 лева. Условията на работа трябва да се подобрят, както и учебните програми и българинът да осъзнае, че най-важно за неговото дете е образованието.
Снимка: novinite.bg