Пейо Яворов е един от най-големите поети на XX век. Чувствени, нежни и драматични – неговите текстове продължават да вдъхновяват и очароват публиката. Прочутият творец оставя дълбока следа в българската литература, завещавайки ни невероятни творения, в които сякаш откриваме вътрешния свят на самия автор.
Яворов е роден на 13 януари 1878 г. в Чирпан и ни напуска на 36-годишна възраст на 25 октомври 1914 г.
Освен велик поет, Пейо Тотев Крачолов е и виден революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Пейо Яворов влиза в кръга "Мисъл" като с поемата си "Калиопа" прави силно впечатление на едни от най–видните личности в литературния живот тогава – д-р Кръстев и Пенчо Славейков.
Незабравимите текстове на "Две хубави очи", "Ще бъдеш в бяло", "Стон" (На Лора), "В полите на Витоша", "Заточеници" са само част от златното творчество на гения на българската лирика. Нека си припомним някои от тези най-силни стихове:
Ще бъдеш в бяло — с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло… ("Ще бъдеш в бяло")
***
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не искат и не обещават те! –
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете. ("Две хубави очи")
***
Душата ми е стон. Душата ми е зов. Кажете ми що значат среща и разлъка? И ето аз ви думам: има ад и мъка – и в мъката любов! ("Стон"- На Лора)