Да бъдеш или не? Тази фраза се превръща във философия на съществуването за Хамлет в творбата на Шекспир. В понеделник тя ще е актуална за бъдещето на община Банско, за развитието на ски центъра, за препитанието на хиляди банскалии.
Министри, представители на общината, на туристическия бранш и неправителствени организации, експерти за пореден път ще умуват да го има ли втория лифт в курорта, или да го няма. Въпросът обаче е много по-важен, защото касае съдбата, бъдещето и поминъка на местните хора. И не само на тях, а на още няколко хиляди от цялата страна. Не крия, че винаги съм бил „За” създаването на модерния ски център. Без капка завист към банскалии.
Защото това, което те имат, е на цяла България. Носи авторитет по целия свят на страната ни и я рекламира в добра светлина. Няма ски легенда, която е стъпила в ски зоната, да не е възхитена от направеното. Но и да не предупреди, че не се ли развива един курорт, той е обречен да започне да губи туристи. Нека не допуснем съсипването на ски центъра, вече достатъчно неща унищожихме в милата ни Родина.
Лесно се руши, трудно се гради. Особено нещо толкова значимо и мащабно, което ни доближава до най-добрите образци в този бранш в Европа и в света. Не искам да съм адвокат на инвеститора, в случая е без значение кой е той, а какво и как е направено. Заклетите противници на изграждането на втори лифт от средите на „зелените” организации са в правото си да се грижат за природата и животните. Но не приемам да се опълчват срещу хората. Защото баланс винаги може да се намери. Та нали планината е за хората. Същите тези, които гасят пожари в гората, правят уборки, залесяват с фиданки. Не забравям и за онези, които я унищожават с незаконна сеч, които драскат клечката, за да изкарат пари от дървесината. Но „тези” са много повече от „онези” и те са важните. Никой не отрича, че за построяването на първия лифт са изсечени много дървета.
Имам данни, че са премахнати около 25 000 кубика. Но години наред хиляди хора изкарват прехраната си благодарение на ски центъра. За сравнение – само за отоплителен сезон 2015/2016 г. Югозападното държавно предприятие имаше готовност да предостави 300 000 кубика дърва за огрев. Всъщност, май няма база за сравнение. Да не отваряме темата с добива на дървесина от фирмите, за камионите , които всеки ден пътуват към различни точки в страната или в чужбина, пълни с дървен материал. Да не би във Франция, Швейцария, Австрия да не са отрязани дървета, за да имат много повече писти и лифтове от нас. И да печелят милиони от развитието на ски туризма. Парадоксът е, че част от финансирането на „зелените” идва точно от някоя от тези страни за различни проекти. Нима в изброените държави да няма фауна, която да бъде защитавана от тамошните природозащитници?
Но общностите там са наясно, че туризмът е поминък, приходи, развитие и бъдеще. И не търпят някой друг да определя как да живеят. Двете страни по казуса „Втори лифт в Банско” са инвеститорът и местното население. Между тях няма никакви конфликти. Защо въпросните природозащитници се намесват в този казус? Дано е с цел да защитят планината. Ама надали. Защото се чуват много доводи и аргументи, че преследват нечии интереси, насочени срещу развитието на курорта. Лифтът е най-безопасният и щадящ природата начин за придвижване в планината. Няма логика да са против изграждането на най-екологичния начин на транспорт в гората. Без лифтове сред природата всеки ден ще пъплят стотици автомобили, чиито газове никак добре не се отразяват и на флората, и на фауната. Но за това природозащитниците удобно мълчат.
Време е държавата да спре да се огъва пред „зелените” и да се отказва от сериозна инвестиция, която е от полза на местното население и страната. И да подкрепи инвеститор, който е готов сам да вложи сериозни финансови средства за изграждането на втори лифт от Банско до Пирин планина. Не вярвам, че е възможен компромис на срещата в понеделник. Не и от страна на „зелените”. Затова законът е този, който може да реши казуса. Но управляващите трябва да имат воля да го приложат. В краен случай нека се проведе референдум „За” и „Против” строителството на нов лифт в община Банско. Местните хора имат правото да решат този въпрос веднъж завинаги. А не други да решават как да живеят и как да се препитават.
Банскалии са наясно, че ски центърът се явява най-големият работодател в общината. Говоря и за пряко, и за косвено осигуряване на поминък. Защото не става дума само за стотиците заети работници през зимния сезон в обслужването на ски центъра, а за дърводелски цехове, строителни фирми, предоставянето на услуги, търговията. Те работят, защото има хотели и туристи, които имат нужда от обновяване, от различни услуги. Дори земеделието е зависимо от туризма, защото продукцията основно се пласира в Банско за нуждите на хотелиери и ресторантьори.
На практика 80% от бизнеса е зависим от ски туризма. През сезона тук се дава хляб на 5000 души от цялата страна. В заключение ще кажа, че спорът „За и „Против” втори лифт ми напомня за повестта „За мишките и хората” на великия писател Джон Стайнбек. Един от главните му герой – Лени Смол, се радва като дете на всичко меко и пухкаво. Обича да гали мишки, докато неусетно ги убие със здравите си ръце. Над него пък бди приятелят му Джордж Милтън. Ясно е, че за някое евро повече винаги ще се намерят „зелени”, които да се погрижат за мишките. Време е да помислим и погрижим за хората.