Около майските празници хиляди пътници преминаха за първи път през новоремонтираната Централна жп гара София. Зданието вече е модерно, светло и много по-уютно. На фона на новото осветление, по-добрите настилки в сградата и по пероните и ремонтираните козирки, силно впечатление прави липсата на усет към детайлите.
Всеки пътник първо забелязва електронните информационни табла за разписанието на влаковете. Вместо подредени в колонки, часовете на пристигане и заминаване на влаковете се нареждат хаотично по таблото. Дали се касае за техническа невъзможност или неумение да се работи с новата техника няма как и да знаем, затова поглеждаме към екраните над билетните каси. Там всичко е подредено, в двата цвята, познати ни от билетчето за влак – синьо и бяло. Красота. Че и на два езика, но, оказва се, вторият е проблем. Информацията за престоя на композициите по пероните е на английски език, пред който думите на Христо Стоичков и Николай Бареков звучат поетично като поема на Шекспир. Фразите „Stay arriving trains on platform is 30 minutes! Please passengers timely release wagons” и „Departing trains compose 30 minutes before departure! Please timely passengers to take their seats“ са очевидно преведени с Google Translate. Иначе се надяваме да привлечем чужденци, пристигащи у нас с влак. Явно са ни толкова ценни, че с успокоение ги наричаме „навременни“ и ги молим да „пуснат вагоните“, тъй като те са толкова привързани към пътуването с БДЖ, че се държат за свръхчистите парапети на вагоните дълго след като слязат от тях, за да продължи да им мирише на тоалетна.
И макар настоящето на железницата да не е цветущо, някога у нас са се движили влакове по последна мода. Един такъв, зелен на цвят, дълго време бе забутан в един от ъглите на гарата. Сега, след ремонта, той е поставен на далеч по-централно, но със сигурност също толкова неугледно място, вместо да бъде основен обект, дори контрапункт на цялата чакалня. Изобщо липсата на усет към изящното личи от всяко кътче на гарата, най-вече от принтираните и ламинирани бележки с информация от типа „кое къде е“ и „кое какво е“, залепени с тиксо за стени, прозорци на каси и стъклени врати. Защото да сложиш истински пластмасови табели е твърде очаквано и е разпространено навсякъде, а все пак и ние трябва да сме дали нещо на света.
Един от големите плюсове при ремонта на Централна жп гара е, че тя вече е далеч по-достъпна за хора с увреждания. Това става благодарение на ремонтираните асансьори в подлеза, които според лепенките са „действащи“. Дали това е най-удачната дума в случая и дали изобщо има нужда от тези лепенки е издребняване, както и всичко дотук, на фона на липсата на кошчета по пероните. Хората са принудени да хвърлят фасовете си на платформите или на релсите. Тогава въпросът е само един – как хората да пазят чисто, когато са принуждавани от обстоятелствата да цапат?