Преди 43 години ни напуска незабравимият Атанас Далчев – поетът философ. Златното му име блести в съкровищницата на родната литература. Забележителен преводач на творби на Гьоте, Стендал, Емили Дикинсън, Антон Чехов и др. Той е сред най-влиятелните и прочути преводачи и поети на XX век.
Роден е в Солун през 1904 г. Завършва педагогика и философия в СУ, а преди това отпечатва първия си сборник "Прозорец". Малко след това издава свой вестник, формира и литературен кръг заедно с други видни публицисти и учени. Публикува две стихосбирки "Стихотворения" и "Париж". За известно време живее във Франция, после се връща в София и среща бъдещата си жена Анастасия Атанасова, с която имат дъщеря. Работи като директор на І прогимназия "Христо Ботев", но остава в спомените на хората като изключителен преводач. Далчев владее няколко чуждестранни езика и разкрива пред българските читатели произведения като "Братовчедката Бет" на Балзак, "Басни" от Лафонтен, "Червено и Черно" на Стендал, разкази на Чехов, съвременни испански поети, лирика на Хьолдерлин и др. Дълги години самият той не пише, като чак през 1956 г. сяда над белите листи отново. През 1965 г. публикува "Стихотворения", следва сборникът поетично-философски афоризми и критически размисли "Фрагменти", а седем години по-късно излиза и сборникът "Балкон".
През 1967 г. е удостоен със "Знак почета" — орден на Президиума на Върховния съвет на СССР, за принос в популяризацията на руската и съветска литература у нас. Същата година чества 70-годишен юбилей и се сдобива със званието Народен деятел на изкуството и културата и с орден "Народна република България" – ІІІ степен.
Носител е на Хердеровата награда на Виенския университет.
Последното за творческия му път стихотворение пише през 1977 г. – "Художникът и вятърът", посветено на Иван Симеонов.
На 17 януари през 1978 г. си отива от този свят.
***
Негови са тези думи…:
"Частта е по-малка от цялото, но може да бъде по-хубава от него."
"Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе.”
"Художникът намира най-добрите черти от картината си, след като моделът му си е отишъл."
"Мълчанието е най-трудното нещо и на сцената и в живота."
"Нищо не изглежда по-остаряло от това, което е било ново вчера.”