Г-н Стоянов, как ще се конкурира Пловдив в надпреварата за Европейска столица на културата с другите кандидати – София и Варна?
„Европейска столица на културата” е една чудесна програма. В нея всяка година се представят по два европейски града от две различни страни. Това е едно много хубаво, дългосрочно състезание. То дава възможност, големите градове да развият добри концепции за развитието си. В България кандидатстват най-големите градове и това създава среда на конкуренция. Развива се едно благородно състезание с арт проекти за регионите. Пловдив, разбира се, много се гордее със своята дълга и славна история. Това, със сигурност ще ни помогне, като ноу хау и като натрупвания, които имаме в града. Все пак, най-важно е да покажем пред комисията, че имаме визия за развитието на целия град. Не само в културно, но и в архитектурно отношение, изобщо във всеки един аспект от градския живот. В тази връзка се подготвяме активно за една цялостна кандидатура, която да ни представи достойно.
Какви културни събития планирате покрай тази кандидатура?
Апликационната форма на този етап предвижда да се представи една обща визия – като архитектура и като едно цялостно представяне на града. Ще представим някои аспекти от евентуалната културна програма, която ще проведем до 2019 г., а и в самата година. Но това са детайли, които се уточняват във втория етап на състезанието. По предварителната информация, която имаме процедурата предвижда да се излъчат три града финалисти от България. На втория етап от състезанието, когато вече се правят презентации в Брюксел, тогава вече остава един. Но, по-важни са концепцията и визията, отколкото – колко на брой събития ще се случат в дадената година. Пак ще подчертая, че в тази надпревара, най-важно е, да се покаже една дългосрочност и устойчивост.
А какво има в културния календар на Пловдив за следващата година?
Културният календар на Пловдив, от години е известен с многото прояви, които се организират. При нас има, както масови събития за широка публика, така и камерни, за специализирана публика. Големите традиционни прояви са Фолклорният фестивал, който правим в края на юли и началото на август, Вердиевите вечери, които пък се през пролетта в Античния театър. Организираме и един много интересен формат, който е уникален за България – Есенен салон на изкуствата. Това са 16 отделни фестивали, които се случват в рамките на формата. Там е „Сцена на кръстопът” , това е един от най-големите театрални фестивали в България. Нощта на музеите и галериите, пък е едно изключително събитие. Повече от 30 хиляди души го посетиха. Има няколко много бутикови фестивала. Джаз фестивалът ни е много известен. Неговият арт директор Теодоси Спасов държи да го правим в консервативен формат за специализирана публика, в сравнително малка зала, с много добре подбрани изпълнители. Провеждат се десетки различни събития, трудно ми е да изброя всички. Един от фестивалите, с които много се гордеем са Дните на музиката в Балабановата къща – много елегантен формат за изяви на значими български изпълнители. Тази година направихме интересен рок фестивал, който се случи в Античния театър, в две поредни вечери. На сцената се качиха големите „Фиш”, които заснеха концерта си на HD и ще го нанесат на собствен диск.
Как вървят археологическите разкопки в града? Има ли нови разкрития?
Древният Филипопол е една много важна тема за нас. Още от началото на мандата, културно-историческото наследство е съществен елемент в живота на Пловдив. Имаме изключителни културни наслагвания и за нас е важно да ги покажем. Сега отделихме една малка сума и започнахме чисто нов обект, който е свързан с древния площад на Филипопол, неговия форум и намирането на Западната порта, която се намира точно пред Пощата на града, в центъра. Трябва да довършим и северната част на агората – въпросния площад, който е ситуиран още от тракийско време. В момента правим и разкопки на градската библиотека, в съседство има много древни магазини и улицата, на която открихме много монети.
Коя е най-ценната находка от тези разкопки?
Един от обектите беше проучван и нямахме големи очаквания. На другия обект, пред Пощата, преди месец беше открита изключително рядка златна монета. Това много ни зарадва, защото експонатът беше много добре запазен. Продължаваме и следващата година с археология, а това има връзка и с културно-историческия туризъм. Пловдив е своеобразен център на туризма с всички пластове, които имаме и неслучайно сектор „Туризъм” на министерството на икономиката се премести при нас. За нас е ясен знак, че правителството има намерение да развива историческия туризъм, който е с голяма принадена стойност и е хубав придатък на морския и на другия туризъм. Усилията ни очевидно дадоха резултат, тъй като за девемесечието имаме 25% скок на нощувките в града. Това показва, че усилията ни във всички посоки имат ефект.
Какви са плановете на общината за Стария Пловдив, който е един от най-прекрасните архитектурни резервати у нас?
За съжаление, през последните години, Старият град беше малко загърбен. Грижите, които през годините много хора са полагали за този архитектурен резерват, наистина бяха малко поизоставени. През тази година направихме промени в дружеството, като ръководство и като структура. Тази година се занимавахме предимно с това, да организираме един по-добър начин на работа в старинен Пловдив, като поставим една здрава основа, за да може активно да се менажират всички тези къщи. И животът там да се насочи и организира към културно-историческия туризъм. Не просто къщите да присъстват и сами по себе си да бъдат показвани, но да има живот и да се случват интересни неща в тях. За следващата година предвиждаме 3 млн.лева за реставрация и консервация, което е една немалка сума. Държим много за развиваме Стария град. Напоследък ограничихме влизането на коли, ограничихме сергиите, работихме по общата визия, по осветлението. Изобщо стремежът ни е, да направим града по-атрактивен и привлекателен за туристите, а и пловдивчани.