Ан Анслен Шютценбергер, която си отива през 2018 на 99 години, е френски психотерапевт, групов аналитик, специалист по психодрама и основател на науката психогенеалогия със световна известност, както и бележит университетски преподавател. В продължение на близо двайсет години е била ръководител на Лабораторията за социална и клинична психология на университета в Ница. Публикувала е над двайсет труда, сред които „Психодрама“, „Психогенеалогия“, „Удоволствието да живееш“ и др. Най-известна е с приноса си към трансгенерационния подход в психотерапията, а „Синдромът на предците“, посветен на трансгенерационните връзки, й донася изключителна популярност. Тя излиза през 1988 г. и става абсолютен бестселър. До 2007 г. претърпява шестнайсет издания и достига тираж от 300 000 екземпляра. Преведена е в десетки страни.
Този месец на български излезе от печат „Психогенеалогия“. Книгата е предназначена за специалисти, но и за любителите на думите, започващи с „псих“: психология, психиатрия, психотерапия, психоанализа. Да приемем своята лична и семейна история, да се впишем по-добре в потомствената си линия и в семейната легенда, да внесем ред на работната площадка, оставена от дедите ни – такава е целта на клиничната психогенеалогия. Тя разкрива пред нас различни възможности: да извадим на бял свят всичко радостно, достойно, приятно и спокойно; да свалим от плещите си товара от грешки, страдания, рани и прегрешения от миналото; да приемем, че в семейството ни е могло да има лоши или неизречени неща, срам и нерешени драми, да погледнем на всичко това от дистанция и да си зададем правилните въпроси, за да живеем пълноценно, а не просто да оцеляваме.
По думите на авторката психогенеалогията е и изкуство, и наука. Създадена въз основа на клиничната психология, тя ни позволява да разберем и да използваме възможно най-добре нашето психическо наследство или, ако е необходимо, да го преобразим. Да се подложи на клинична психогенеалогична анализа, означава за клиента да си разтовари багажа, натрупан в миналото, и да се остави на течението, да приеме действителността такава, каквато е, за да преодолее понесените поражения и травми, последствията и евентуалното зловредно влияние на семейното минало с неговите рани, грешки, провинения, угризения, съжаления, загуби, траур, тайни и пр.
Откъс:
“ФАКТИТЕ СА УПОРИТИ
Контекст на зачатието, раждането и други аватари (синдром на недооблизаното мече)
Всички ние сме родени с пъпна връв, която ни свързва със заченалата ни майка и която бива прерязана при раждането. Тази пъпна връв е едновременно физическа, психосоматична и психологическа, но много човешки същества успяват чак късно в зрелостта си да прережат сливащата ги връзка с майката или със семейството и да заживеят собствения си живот. Тоест да станат автономни същества, които избират и ръководят своя живот (ще поговорим пак за това), а не само го понасят или пък повтарят живота, нещастията, страданията, незадоволеността и грешките на своите деди в един вече различен свят.
Психиката на човешкото същество зависи много от контекста на зачеването: било ли е детето желано или не, кое поред е от децата в семейството и т.н., но и от контекста на раждането: трудно ли е било или лесно, било ли е бебето отделено от майка си при раждането (ако да, това би обяснило много травми, особености, случаи на деца бити или отхвърлени от обикновени и нормални по отношение на другите деца семейства, както и синдрома на недооблизаното мече).
Финансовата независимост
Индивидът пуска корени в момента, когато се изправи и проходи. Затваря се в себе си или се утвърждава през юношеството. И излита, когато постигне финансова независимост – този стадий е много различен при различните индивиди и понякога настъпва едва след смъртта на родителите или на брачния партньор.
Преминаването към истинска независимост (икономическа) е същностна характеристика на истински зрелия човек, която често остава непризната. За някои, като Марк Фреше, истинска независимост се придобива, когато човек започне сам да си изкарва прехраната и не зависи от семейството си икономически, когато е постигнал истинска финансова независимост, което представлява преминаване към друг стадий на развитие и към нов живот.
Все според Фреше то е като ново раждане и като начало на нов цикъл (повтарящ се). Би било полезно да се хвърли светлина върху този ключов момент на истинска икономическа независимост. Често се подлага на проверка постулатът на Фреше за повтарящите се цикли и би било интересно да се изясни този въпрос и да се проследи в практиката.
Понятието за независимост и въпросът за зрелостта са близки до понятията за съзряване на Карл Роджърс и за недирективна психотерапия, които толкова въодушевиха привържениците на хуманистичната психология някъде около 1968 година. Психосоциолозите се заинтересуваха и от понятията на Иван Бозормени-Наги за семейно счетоводство на правата и задълженията и за голямата счетоводна
книга, които осветлиха толкова проблеми, свързани с наследяването или с плащането на семейните дългове, проблеми, причинили заболявания или други драми.
Тъй или инак, всеки индивид е част от дадена потомствена линия. А който говори за потомство, говори и за родословие, наследяване и предаване. Предаване на какво и как?
Наследяваме от познати или непознати предци цвета на очите, качеството на кожата и на косата, често предразположение за добро или лошо здраве, понякога музикални или артистични дарби, но понякога и майчината или бащината тревожност. Може също да се прояви и чувство за вина – вина за лични или семейни факти, или вина за това, че сме оцелели – вината на оцелелия, – или че сме преминали линията, както са казвали някога за някои почти бели чернокожи, отишли другаде, за да започнат нов живот на най-после свободни хора, като заличат следите си.
Заличените следи
И до днес се заличават много следи от етническото, финансовото или политическото минало. Дори през XXI век политически коректното често сменя лагера си в зависимост от това, накъде духа вятърът на политиката и събитията, и герои, предатели и позорни факти за прикриване бързо преминават на другата страна.
Още в Библията
Библейската метафора за киселото грозде се отнася до грешките, прегрешенията, греховете на родителите и дедите, наследени и заплатени от следващите поколения, както е казано в цитата в началото: „Бащите ядоха кисело грозде, а зъбите на децата изтръпнаха“. Като се огледаме, нерядко възприемаме тази констатация като очевиден факт, изживяван като несправедливост или проклятие. „Децата са наказани за греховете на бащите си.“
По-наскоро се върнахме към друго важно библейско схващане: човек трябва да плаща само за собствените си действия и грешки. „И тогава не ще казват вече: „Бащите ядоха кисело грозде, а зъбите на децата изтръпнаха, но всеки ще умира поради своето собствено беззаконие; който яде кисело грозде, нему ще изтръпнат зъбите“.“ (Иеремия, 31, 29-30)
Но каквото и да правим, все още не сме си разчистили сметките с вината. Така Законът за движението по пътищата, поне във Франция, е ясен: можем да бъдем виновни за неоказване на помощ на човек в беда, ако минем, без да спрем, покрай ранен край пътя. По същия начин обаче носим отговорност, ако му се притечем на помощ, но го преместим несръчно, а той страда от гръбначно-мозъчна травма и остане инвалид или умре.
Да се върнем на първия цитат и да поразсъждаваме за смисъла, който му придават психотерапевтите и трансгенерационните психоаналитици.
За разликата между интергенерационното и трансгенерационното
Често имаме работа с две понякога противоположни или различаващи се наследявания: интергенерационното (между поколения, които се познават) и трансгенерационното (през няколко поколения, понякога далечни) наследяване на някаква „недовършена задача“. Така че трябва да правим разлика между:
– това, което е ясно в наследяването между поколения в контакт, което е познато, съзнателно предадено, често вербално – интергенерационното, видимата част на айсберга, според известната метафора;
– и това, което е останало тайно, скрито, неказано, неузнато, неформулирано, дори немислено – трансгенерационното, – понякога щастливо събитие, но твърде често непреодоляна травма или неизживян траур, особено активни точно защото са премълчавани; това, което не е нито преглътнато, нито преработено, а смътно усещано или изразяващо се в заболяване, се предава като груб кофраж, то е невидимата част на айсберга, която го управлява тайно от нас.
Това, което преминава през поколенията, без да бъде смляно, горещият картоф, който си предаваме, остава в стомаха, активно и болезнено като колика.
Значението на осъзнаването на влиянието, което трансгенерационните връзки имат върху нас, се основава на обстоятелството, че травмите и недовършените задачи, на които не сме придали смисъл или цел и не сме ликвидирали дори символично, се появяват често и в следващите поколения под формата на безпокойствие (без-покойствие), болест, трагични или преждевременни кончини, поемане на фатални рискове, нещастни случаи.
Ненамерили решение стресове, страдания, мъки, драми, травми, неизживян траур, безпокойствия, лични или семейни тайни, всичко, останало недовършено, понякога от векове, нерешено от предишните поколения, може да се предаде и да бележи следващите поколения по различни, понякога трагични начини.
Не само грехът, провиненията и грешките се предават от поколение на поколение, без да намерят разрешение – това важи и за важните, дори щастливи събития.
Синдром на „недооблизаното мече“ – бозайниците облизват малкото при раждането му и така го маркират като свое. Този естествен процес понякога е нарушаван и малкото умира или оцелява, но става неспособно да поддържа нормални социални и емоционални връзки. На народен език наричаме „недооблизано мече“ човек несръчен, неумел в живота и в обществото”.
