Невъзможно е да посетиш Белият град и да не останеш очарован. Смесицата от западно влияние, комунистическо минало и балканска топлота и приветливост няма как да те оставят безразличен.
Калемегдан – крепостта е сред основните забележителности на Белград. Издига се над мястото, на което се сливат реките Сава и Дунав. Предполага се, че името на града идва от цвета на камъните, с които е изградена. Мястото е преплетено и с българската история. Някога тук се е намирал един от важните центрове на Първото и Второто българско царство. След падането на България под османска владичество, укреплението става част от Кралство Унгария. Османците обаче се борят за превземането на крепостта и накрая успяват. След като Сърбия се освобождава, укреплението остава седалище на османската армия. Започват сражения за връщането му на сърбите. Помагат им българи от Първа българска легия, начело с Георги Раковски. През 1867 г Османската империя, предава Белградската крепост.
Калемегдан е заобиколена от прекрасен парк. От алеите му се разкриват невероятни гледки към река Сава. Най – красиви са те привечер, когато слънцето залязва.
В непосредствена близост е и Зоологическата градина.
Улица Скадарлия – носи бохемския дух и история на Стари Белград. Изцяло пешеходна и изпъстрена с кафенета и ресторанти. Някога тук са се събирал артистичния елит – поети, писатели и художници.
Прекрасно изживяване е посещението на Dva jelena – култов ресторант, отворил врати още през 19 век. Тук, както и в повечето други кафани, се предлага традиционна сръбска кухня.
Ресторант „Франш“ (Franš) – още един кулинарен оазис, който се намира на кратка разходка от храма „Свети Сава“. Останах силно впечатлена от романтичната обстановка и страхотната кухня – традиционни сръбски блюда и вегетариански предложения.
Площад Република – тук се намират едни от най – известните обществени сгради и статуята на принц Михайло.
Националният музей (Народни музеј) е основан през 1844 г. Разполага с над 400 хиляди експоната, сред които творби на Рембранд, Пикасо, Роден, Реноар, Дега, Сезан и Моне
Националният театър (Народно позориште) – построен е през 1869 г. Освен за различни постановки, той се използва и за провеждане на благотворителни балове и концерти.
Старият дворец (Стари двор) – e построен през 1884 г. за династията Обренович, а 20 години по – късно в него се помещават и Караджорджевич.
Храм „Свети Сава“ (Храм Светог Саве) – една от най – големите православни църкви в света. Разположена е на 3500 кв.м и е висока 82 метра. Църковният хор се състои от 800 души. Фасадата й е направена от бял мрамор и гранит. Намира се на високо място и се вижда от целия град.
Никое посещение в Белград не е пълно без посещение на прочутия квартал Земун.
Това живописно място на десния бряг на Дунав някога е било отделен град. Въпреки че официално е част от сръбската столица от 1934 г., Земун успява да запази своята идентичност.
В Земун се намира и хълма Гардош, където е издигната емблематичната кула на Янош Хуняди.
Определяща черта на Земун е атмосферата като на малък град. Пазар, увеселителен, парк, множество пейки по брега на реката и различни вкусотии, с които да се подкрепите по време на разходката си.
Кеят на освобождението или Земунският кей е потънала в зеленина крайбрежна алея с великолепен изглед към мястото, където Сава се влива в Дунав. Тук има множество лодки, готови да ви разходят по реката.
Белградчани обожават ресторантите, разположени по крайбрежната алея на Дунава. Предпочитани са ястията от речен улов и пикантната рибена чорба. Ако не сте любител на тази храна, може да опитате традиционната сръбска скара и да се насладите на гледката.
След вечеря може да вземете остатъка от хляба си и да нахраните лебедите, плуващи грациозно по реката.
Музей на югославската история
След втората световна война Кралството на сърби, хървати и словенци се преименува на Федеративна народна република Югославия. През 1963 г. към наименованието се добавя и социалистическа. Югославия се разпада през 1991 – 2 г. след югославските войни. Тя включва 6 социалистически републики – Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения и 2 автономни републики – Войводина и Косово, и Метохия. Основен двигател и пожизнен президент на страната е легендарния Йосип Броз Тито.
Въпреки относителната либералност на режима на Тито, историята му дава противоречиви оценки. До повишаването на жизнения стандарт застават масовите убийства след края на Втората световна война и концлагерът на остров Голи оток, където се изпращат политически дисиденти. Никой обаче не може да отрече, че Йосип Броз Тито е сред най-влиятелните личности на 20 век.
Четири десетилетия след смъртта му се усеща една тиха „титосталгия“ Споменът за тази интересна част от историята се пази в Музея на югославската история. В него се намира и Къщата на цветята, която става известна като „Мавзолея на Тито“. Тя е построена през 1975 година като зимна градина за президента. Била е едно от любимите му места и още приживе той я избира за свой вечен дом . На погребението му през май 1980 г. в Белград се събират над 200 световни лидери. Днес тук може да се види интересна експозиция от подаръци, които е получавал от чуждестранни политици, като и от ученици, и представители на различни предприятия и организации в Югославия. Сред даровете има и метална бутилка за съхранение на ракия от Тодор Живков.
