Климатични промени, нарастващо население, геополитическа осбтановка – всички тези фактори влияят на съдържанието на чинията ни днес и утре. За балансираното хранене и иновациите в хранителната индустрия пред БНР говори инж. д-р Ивайла Сопотенска – активен комуникатор на науката, двукратен финалист на конкурса FameLab и човек, към когото всеки би могъл да се довери, когато търси истината зад популярните митове, свързани с храненето.
Известен факт е, че през вековете войните и катаклизмите влияят върху еволюцията на хранителните технологии. Сопотенска обяснява: “Големите катаклизми и изменения в средата, в която човекът живее, са двигателите на еволюцията и идеите. В сито време нямаме природния стимул да измислим нещо различно. Човекът е открил как да борави с храните на принципа проба-грешка. По най-трудния начин сме разбрали кои храни стават за ядене и кои – не. Консервирането и термичната обработка на храната е това, което я прави по-безопасна”.
Днес хранителните технологии се развиват в посока лабораторно отглеждане на месо и интегриране на насекоми в хранителните продукти. Тези две линии, по думите на Сопотенска, звучат революционно и до някаква степен хората не могат да ги възприемат все още. Отглеждането на месо чрез лабораторно стимулиране на клетки е абсолютно хуманен метод за добиване на протеин.
“Борбата е за протеин, за белтъчини. За добро или лошо, така сме еволюирали – заради нуждата от животински протеин”, заявява Сопотенска, според която в днешно време върлуват манипулативни твърдения, свързани с храната, защото хората търсят послания, свързани с желанието им да бъдат здрави и дълголетни.
Сопотенска заявява: “Връзката между храненето и дълголетието не е директна. Когато човек се храни балансирано и умерено – нито една храна, която е достигнала до пазара, не е вредна сама по себе си. Когато се храним балансирано, ние влияем върху здравето си. Всички други фактори като наследственост и заболяванията са неща, които не можем да преборим само с балансирано хранене. Храненето все пак може да е основа на здравето, за да имаме силата да живеем по-дълго, а ако не се храним добре, можем да си доведем много болести”.
Сопотенска коментира все по-често срещаната глутенова непоносимост, която възниква именно защото хората избягват глутена. “Когато детето започва да развива своя имунитет, приемайки различни стимули – храна, алергени, полени, контакт с други деца и възрастни, му позволяваме да разгърне потенциала на имунитета си”, подчертава Сопотенска.
