В следващите няколко седмици ще търсим – и, да се надяваме, ще получим – отговор на два въпроса. Първият, с който ни будят и приспиват медийните студия и дискусиите в социалните мрежи е дали правителството може да управлява без явно мнозинство в Народното събрание, а непосредственият тест изглежда е внесената актуализация на бюджета. Вторият, който привлича по-скромен интерес, е дали настоящата коалиция има воля да задейства поне някакви структурни реформи, които са предпоставка за инвестиции, растеж и ефективен публичен сектор и заедно с това да върне държавните финанси към нисък бюджетен дефицит.
Нека да припомним поне два случая, в които бюджет се внася за разглеждане в средата на политическа криза. Още е пресен споменът от лятната актуализация, предложена и гласувана през септември 2021 година, буквално дни преди разпускане на парламента. Няколко години по-рано пък оставката на втория кабинет на Борисов постави отиващото си Народно събрание пред избор да приеме или отхвърли предложения пакет бюджетни закони за 2017 г. в рамките на редовната бюджетна процедура. Ако в подобни ситуации са били възможни конфигурации за събиране на нужния брой гласове, най-вероятно ще са възможни и сега.
“Това управление и съставящите го формации обаче дължат реформи, по-ефективни публични системи и дисциплинирана и благоразумна фискална политика. И е важно да се разбере, че първото и второто са важно условие за третото – няма как да имаме стабилни финанси без дефицит и с нисък дълг, ако имаме нисък икономически растеж, слаба производителност, лоша бизнес среда и неефективно харчене в администрацията, полицията, съдебната система, образованието, здравеопазването”, коментират в свой анализ от Института за пазарна икономика (ИПИ).
“Затова е важно да не приемаме извиненията за изненади, кризи, война, цената на петрола и житото и какво ли още не. Правителството стартира с обещание до средата на годината да предложи структурни реформи в публичния сектор и това да е основание за допълнително финансиране. Така и трябва да бъде – затова всякакви искания за увеличение на разходите трябва да се отхвърлят, ако в съответната система не е предложен план за мерки, които да доведат до по-добро управление”, категорични са от ИПИ.
Проблемите
Проблемите са различни и решенията са различни – някъде трябва машини да заменят хора на гишета и ръчна обработка, някъде междурегистрова свързаност може да премахне цели процеси и дейности, някъде либерализация и оттегляне на държавата може да спести нужда от контролни функции, и така нататък. В други сфери – например образованието – е важно да се финансират целенасочено реформи, които насърчават по-високо качество и по-пълен обхват и достъп. В здравеопазването пък трябва да се променят стимулите за свхръхпотребление на скъпи услуги за сметка на превенция и достъп до ранна диагностика.
ЕС и условието “пари срещу реформи”
Извън аргумента за по-ефективно харчене на парите на данъкоплатците правителството се е ангажирало с редица други структурни реформи в Националния план за възстановяване и устойчивост. Те са насочени към по-добра бизнес среда, по-ефективна социална защита, развитие на човешкия капитал, по-конкурентна бизнес среда и още много фактори за дългосрочен икономически растеж. Но непосредственото измерение е, че извършването им – и затова има конкретни измерители и срокове – са условие за получаване на плащането тази есен. И така, ЕС вече е поставил политическата класа в България в режим на “пари срещу реформи” – и много от обещаните промени трябва да се финализират до края на юни. Това ще е още един тест с реални последици; а съвсем отделен въпрос е, че темпото на извършване на голяма част от заложените реформи може да се съкрати, както вече писахме.
Какво трябва да се направи?
На първо време, могат да се преосмислят мерки с висок популистки заряд, но съмнителен социален или антиинфлационен ефект. За кой ли път трябва да се припомни, че нулева ставка на ДДС за хляба няма да намали цената, а дори да намали – ще спести по 2 лева на човек за месец, което едва ли решава истински проблеми на хора в затруднение.
В сходна категория трябва да сложим и подаръка от 25 стотинки на всеки за гориво, както и стотинката акциз от газа. Различни програми за субсидии на бизнеса също трябва да се спрат веднага. Пандемията свърши и не може да се използва за извинение, а реалностите на енергийния пазар в Европа трябва постепенно да се приемат и да се търсят други решения извън сегашните директни компенсации за всички.