За поредна година Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса одобрява проект на закон за бюджета на НЗОК тихомълком, като тази година това се случва късно, в средата на декември, в унисон с късното представяне и на проекта на закон за държавния бюджет за 2025 г. Общите впечатления са за липса на каквито и да било опити за структурни реформи или промяна на настоящото положение в българското здравеопазване, характеризиращо се със слаби здравни резултати и относително ниско качество на медицинските услуги. Темата коментира Петя Георгиева от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Накратко проектът на закон за бюджета на здравната каса съдържа следното:
- Планира се ръст на общите разходи в бюджета на НЗОК с 16,6% или 1,4 милиарда лева, подкрепен от аналогичен ръст на приходите от здравноосигурителни вноски. Разходите за болнична помощ растат с 600 млн. лв., за лекарствата за домашно лечение – с около 350 млн. лв., за ПИМП и СИМП – с по 93 – 94 млн. лв. С други думи в пясъка на клиничните пътеки, огромните количества лекарства и безконтролен формализъм ще продължат да потъват милиарди.
- Структурата на разходите е абсолютно същата (често – до втория знак на десетичната запетая) като тази в бюджета на НЗОК за 2024 г., което е ясна индикация за липса на реформи и запазване на статуквото. Очевидно този бюджет е бюджет на базовия сценарий, но защо безкритично се приема за правилно всеки участник в системата да получи същия пай от увеличението?
- Болниците отново са основният приоритет на държавата. Планирани са 2,3 млн. броя хоспитализации – разчетите за разходите в болничната помощ се базират на огромно количество дейност и никакъв, дори и плах, опит за нейното ограничение не е налице. Не подкрепяме подобен подход, който показва липса на ефективна система за контрол на разходите на болниците и неработеща система за превенция и профилактика.
- Разходите за персонал на НЗОК растат с 21%. На какво основание се увеличават заплатите на чиновниците на касата в такъв размер при планирана в макрорамката към бюджета годишна инфлация от 2,4% и липса на сериозни резултати от работата на касата по отношение на по-добър контрол върху разходите и по-добро качество на медицинските услуги? Докога ще плащаме на някой за престой в системата, но не и за свършена работа?
ИПИ предлага да бъдат обмислени следните възможни структурни промени:
- Постепенно преориентиране на ръста в разходите към извънболнична помощ – за превенция и профилактика, за сметка на ограничаване на хоспитализациите. Тази мярка е обвързана с реално спазване на правила за качество на болничните услуги, селективно договаряне от страна на НЗОК само с лечебни заведения за болнична помощ, които ги спазват, и система за ефективен контрол върху извършените хоспитализации, а не само такъв на хартия.
- Разходите за профилактика и превенция следва да се базират на ясна държавна политика за съдържанието на профилактичните грижи и възможности лекарите да нагаждат профилактиката спрямо нуждите на конкретния пациент.
- Значителна част от ръста на разходите да се насочи към ясни и конкретни мерки, свързани с повишаване на заплащането на медицинските сестри, придружени от механизъм, позволяващ това увеличение да достигне именно до тях.
- Ограничаване на ръста на разходите за лекарства за домашно лечение, подкрепено от про-генерична лекарствена политика.
В заключение Георгиева отбелязва, че политическата криза и трудностите в избирането на редовно правителство не следва да са извинение за липсата на реформи за подобряване на системата на здравеопазването. И допълва: “НЗОК разполага с достатъчно самостоятелност в решенията, така че действията й да имат пряко отражение върху крайните резултати на здравната политика – по-добри здравни показатели на населението и качество на живот. Бюджетът на Касата е инструментът за реализиране на тези промени и се надяваме 2025 година да не е поредната изгубена година в тази посока”.
Становището на ИПИ по проекта на закон за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2025 г. ще бъде внесено официално в парламента при обсъждане на законопроекта за бюджет.
