Моделът, анонсиран от министъра на енергетиката за компенсиране на високите цени на електроенергията за бизнеса, не отговаря на очакваните ценови нива. За това предупреди пред NOVA и и БНТ Васил Велев, председателя на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
“Той е за цени от 250-300 лв. за мегават час. Въведеният таван на компенсацията от 30% от цената на борсата ще доведе до това, че при едни цени, които очакваме и е вероятно да се случат на пазара през първото тримесечие от порядъка на 600-700 и нагоре лева за мегават час, резултативната цена би била около 500 лв. Тези цени е вероятно да се случат, тъй като вече има сделки на такива нива на борсата с двустранни договори”, обясни Велев.
Председателят на АИКБ отбеляза, че въведеният модел е непригоден и ще доведе до това, че в БЕХ, в АЕЦ “Козлодуй”, НЕК и в други енергийни дружества ще се акумулират милиарди левове свръхпечалба, която реално ще е иззета добавена стойност от труда на хората в хилядите предприятия от българската икономика. Велев подчерта, че връзката между цената на енергията и заплатите е пряка. Той дори допусна, че в много предприятия хората може да останат без възнаграждения, като ще има и съкращения. Според Велев не би трябвало да има праг на финансовата помощ: “Това всъщност не е помощ за бизнеса, а връщане на надвзетото”.
Работодателските организации ще обсъдят какви действия да предприемат, ако държавният глава не свика Консултативния съвет по национална сигурност заради високите цени на тока на борсата. Паралелно с това, бизнесът иска среща и с премиера Кирил Петков. “Засега няма реакция и от президента и от премиера”, подчерта Велев.
“Това не е само български проблем, от асоциации в Европа също настояват за нови мерки и компенсации на бизнеса”, поясни Велев. И добави: “Преди Коледа 11 европейски асоциации на енергоинтензивните индустрии отправиха призив към европейските лидери и националните правителства за бързи действия срещу непоносимо високите цени на енергията. Те казват, че редица предприятия са спрени или са съкратили дейността си поради високите цени. Говорим за производители на метан, стомана, стъкло, цимент, хартия, керамика, торове”.
“Картината в България е още по-драматична, предвид факта, че производителите у нас не разполагат с дългосрочни договори, които подобряват микса при колегите им в Европа”, посочи Велев и добави, че бизнесът иска компенсиране на 75% от надценката на тока над цената, на която беше наложен мораториум.
“Ако не бъде прието предложението, освен намаляване на заплати, съкращаване на кадри, ще има и увеличаване на инфлацията, която ще достигне двуцифрено число“, предупреди Велев.
