Каква е връзката между мозъка, храненето, чревната микробиота и депресията – това е темата в епизод на здравния подкаст на БНР “В центъра на системата” с автор и водещ Гергана Хрисчева. Гост по темата е д-р Николина Радулова, ендокринолог в 17 ДКЦ – София. “Затлъстяването и депресията са тясно свързани и често образуват порочен кръг, от който пациентите трудно излизат сами”, обяснява специалистът. По думите й затлъстяването вече е глобална пандемия. А според данни на СЗО една трета от населението на планетата е със затлъстяване. Особено тревожно е то сред младите хора и учениците.
Д-р Радулова подчерта, че наднорменото тегло не бива да се разглежда като личен провал или липса на воля: “Човекът не иска да е затлъстял. Това не е просто въпрос на желание за отслабване или на слаба воля. Съществува една теория за пестеливия генотип. Така е създаден човешкият организъм, че да натрупва хранителни запаси за моменти, когато няма да има достатъчно храна. Но в случая това нещо вече се обръща срещу човека и вместо да помага – вреди на хората. Днес те не са длъжни да работят в селското стопанство, да сеят, да има дълъг процент и той да е свързан с изразходване на много енергия. В момента е лесно, отива човек в магазина, избира храна, купува си каквото желае, но не винаги тази храна е и здравословна. Заседналият начин на живот също е много важен. Когато няма разход на калории, те се трупат и това е нещо с под формите на мазнини, които са в адипозните клетки.
Когато се натрупа голям количество храна, мастната тъкан се превръща в една ендокринна тъкан, която произвежда много цитокини. Тя става вредна ендокринна тъкан. А цитокините са вредни вещества. Действат на ендотела, на съдовете, намаляват инсулиновата чувствителност. Искам да кажа, че затлъстяване е хронично, комплексно, метаболитно заболяване, което уврежда здравето, намалява продължителността на живота и фактически възниква, когато енергийния прием надвишава разхода.
Така че, генетичната предразположеност има значение, но огромна роля играят и факторите на средата – заседналият начин на живот, неправилното хранене, стресът и социалната стигма.
Генетичните фактори са около 40% , но повечето е свързано с начинът на живота, с прекомерното – т.н. хранене за удоволствие, допаминът „иска“ храна, канабиоидите са тези, които показват колко е приятно да се храни човек, това удоволствието от хранене е различно от храненето, което е във връзка с глада”.
Социалната стигма води до депресия
Ендокринологът обърна специално внимание на психичните последици от затлъстяването. Затлъстяването и депресията са взаимно свързани. Формира се двупосочна връзка, при която едното състояние влошава другото. Тя разказа за своя пациентка с тежко затлъстяване, която се чувствала силно дискриминирана в ежедневието си: “Хората я гледаха с неодобрение. Тя беше изключително депресирана. Това не е защото няма воля да отслабне.”
По думите на д-р Радулова депресията може да доведе до нарушения в апетита, съня и двигателната активност, а това допълнително затруднява контрола върху теглото.
Затлъстяването уврежда целия организъм
Лекарката подчерта, че затлъстяването е хронично метаболитно заболяване, което повишава риска от множество усложнения:
– сърдечно-съдови заболявания;
– артериална хипертония;
– диабет;
– нарушения в липидния профил;
– чернодробни и стомашно-чревни заболявания;
– сънна апнея;
– репродуктивни проблеми.
Мастната тъкан се превръща във вредна ендокринна тъкан, която произвежда възпалителни вещества и уврежда организма.
Особено рисково е т.нар. висцерално затлъстяване – натрупването на мазнини в областта на корема.
Как се прекъсва порочният кръг
Според д-р Радулова лечението трябва да бъде комплексно и да включва ендокринолог, диетолог и психолог или психиатър. Не е нужно човек да гладува. Нужно е да промени това, което му вреди.
Сред основните препоръки са:
– намаляване на калорийния прием;
– редовен режим на хранене;
– повече движение;
– достатъчно сън;
– ограничаване на преработените храни и захарта;
– повече плодове, зеленчуци и фибри.
“Трябва да има и обяд, вечеря, която да е по-малко, да е по-рано, когато се легне, да не е със пълен стомах. Да се намали приемът на калории.
С около 500 калории на ден да намалим в храненето си. Да речем, ако е получавало 2500 калории до сега с храната. Той трябва да намали 500 калории.
Изключително важен е и сънят. Липсата на сън влияе на хормоните, които регулират апетита. Намалява нивото на лептин – хормонът на ситостта и се повишава грелинът – хормонът на глада. Затова хората, които не спят достатъчно, често изпитват по-силен апетит и качват килограми.
Тя предупреди, че самолечението с популярни диети и медикаменти от интернет крие сериозни рискове. Има хора, които си вредят на бъбреците и черния дроб, вместо да отслабнат.
Важната роля на чревния микробиом
Д-р Радулова коментира и връзката между психичното здраве, апетита и чревната микробиота: “Чревната микробиота има огромно значение както за физическото, така и за психичното здраве. Това са бактериите в червата, които участват в обработката на храната и в комуникацията с мозъка. Мозъкът получава информация от червата чрез т.нар. вагусов нерв. Хормоните грелин и лептин регулират чувството за глад и ситост. Когато чревният микробиот е нарушен, това може да повлияе на апетита, настроението и метаболизма.
Има много интересни научни изследвания. Например френски учени са установили, че прехвърлянето на микробиота от депресирани животни към здрави може да доведе до депресивни симптоми и при здравите. Оказва се, че здравето на микробиома може да повлияе на здравето на организма като цяло.”
По думите ѝ някои полезни бактерии могат да влияят положително върху настроението и дори да действат подобно на антидепресанти.
За поддържане на добър микробиом тя препоръчва храни, богати на фибри:
– плодове;
– зеленчуци;
– чесън;
– лук;
– бобови култури;
– семена;
– пълнозърнести храни.
Малките стъпки водят до траен резултат
Според специалиста една от най-честите грешки е стремежът към рязко отслабване. Трябва да се поставят реалистични цели – постепенно сваляне на 3 до 5 килограма месечно. Тя подчерта, че устойчивата промяна в начина на живот е по-важна от бързите резултати.
Трябва отнякъде да се започне. Постепенното отслабване и движението са ключът към по-добро физическо и психично здраве.
