На 29 март (неделя) точно в 03:00 часа сутринта преминаваме към лятното часово време, което означава, че трябва да преместим стрелките на часовниците с час напред и ще спим с час по-малко.
Бенджамин Франклин, първият посланик на САЩ във Франция, предлага на шега лятното часово време, за да осмее мързеливите французи. През 1784 г. той пише сатирично писмо до „Парижки вестник“, в което предлага часовниците да се преместят напред през лятото, за да могат гражданите да стават по-рано и да виждат повече дневна светлина. Той също така изисква данък върху прозоречните щори, нормиране на свещите и сигнал за събуждане, подаван от артилерийски огън.
Повече от век по-късно, през 1895 г., новозеландският астроном и естествоизпитател Джордж Хъдсън предлага същата идея от чисто егоистични съображения. Той искал допълнителната светлина през лятото да му помогне да изучава насекомите.
През 1907 г. английският строител, играч на голф и вманиачен в хорологията (измерването на времето) Уилям Уилет също предлага това, след като една сутрин пътува рано и забелязва затворените прозорци и спуснатите завеси, докато хората спят в прекрасната лятна зора.
Една година по-късно, на 1 юли 1908 г., след като местен бизнесмен на име Джон Хюитсън подава петиция до местния съвет, жителите на Порт Артър, Онтарио, Канада, получават разрешение да преместят часовниците си с един час напред, за да се радват на по-дълги и светли вечери. Скоро ги последват и други канадски градове.
По-мрачни мотиви обаче карат Германската империя да приеме лятно часово време на 30 април 1916 г. Увеличаването на дневната светлина през лятото осигурява по-ефективна работа на военната машина. Освен това се намалява количеството гориво, използвано за вътрешно осветление, което увеличава доставките за армията.
През следващия месец Великобритания последва примера. Всъщност парламентът обсъжда идеята още от 1909 г., въпреки че промените са били силно оспорвани от фермерите, които са искали по-светли летни сутрини, в които да вършат работата си, вместо по-дълги и по-светли вечери. В крайна сметка през 1925 г. лятното часово време е обявено за постоянно на Острова в знак на признание на факта, че часовете на бодърстване не съвпадат със сезонната продължителност на деня.
Кога за първи път България преминава към лятното часово време?
Първата смяната на часовниците се урегулира с приемането от Министерски съвет на постановление 6 на 26 януари 1979 г. Според официалния документ то ще настъпва на 1 април и ще продължава до 30 септември всяка година, като часовниците се преместват съответно с 1 час напред и назад.
Това обаче не е окончателно. На 13 март 1997 г. Министерски съвет приема постановление 94, с което се отменя постановление 6 от 1979 г. С новото постановление се регламентира лятното часово време да се въвежда в 3:00 ч. през последната неделя на март, като часовниците се преместват с 1 час напред, а връщането към астрономическото време да бъде в 4:00 ч. през последната неделя на октомври, като часовниците се преместват с 1 час назад.
