Възможно ли е всички общински проекти в държавния бюджет – на обща стойност над 4 млрд. евро – да стартират още тази година? И това да се случи без да тежи на разполагаемия ресурс в бюджета към настоящия момент? Звучи като някакъв фокус, но всъщност е напълно постижимо. Има финансов модел, който може да отключи старта на всички проекти на местно ниво, без значение кой кмет до коя партия е близо или колко е лимитът на средства в държавния бюджет за годината. Въпросът дискутира Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Тази тема е от огромно значение по няколко причини. Първо, защото в бюджета няма достатъчно пари и общинската програма просто не може да бъде изпълнена в предвидените срокове. Второ, защото забавянето (или неизпълнението) на инвестициите в регионите автоматично означава по-лоши условия за живот във всяко населено място. Трето, защото всички кметове са зависими от политическите боричкания и се надпреварват техният проект да бъде от малкото, които ще тръгнат. И последно, защото икономическият растеж в страната е потиснат от слабата инвестиционна активност, в т.ч. по отношение на социалната инфраструктура.
Какво казват данните и защо е важно да се възприеме нов модел? През последните години общините в България подадоха проекти за над 4 млрд. евро. Те са част от индикативния списък в Закона държавния бюджет и би трябвало да бъдат изпълнени до 2027 г. Бюджетът обаче няма ресурс да покрие това обещание, като за 2024 г. бяха разплатени 250 млн. евро, а през 2025 г. под 400 млн. евро. Дори и да отчетем ресурса в ББР (около 450 млн. евро), краткото заключение е, че пари няма и тази инвестиционна програма не може да бъде реализирана до 2027 г. Оперирането в условията на удължителен бюджет само задълбочава проблема, но той би бил на масата и при наличието на редовен бюджет.
Какъв може да бъде новият модел? Накратко, всички общински проекти могат да тръгнат на момента с привлечен банков ресурс (не само от ББР), обезпечени с бъдещи собствени приходи на общините от преотстъпването на част от приходите от облагането на доходите на физическите лица. Звучи сложно? Всъщност това е най-простото и естествено решение на инвестициите в регионите – финансирано текущо от частния сектор и покрито в период от 3-4 години от гарантирани собствени приходи на общините.
През последните години има планина от изследвания и солиден консенсус в подкрепа на идеята за преотстъпване на част от приходите от преките данъци към общините (най-вече по отношение облагането на доходите на физическите лица). След едно цяло десетилетие на спад на дела на собствените приходи в общинските бюджети – от над 40% до под 25% – е дошъл моментът за структурна промяна, която да отключи потенциала на местната власт. Приходите в държавния бюджет от подоходното облагане, в случая конкретно по трудови правоотношения (без да броим свободни професии, граждански договори и т.н.), достигат над 3,5 млрд. евро през 2025 г. Преотстъпването на 1/5 от тези приходи към местните власти означава ресурс от порядъка на 700-800 млн. евро на година.
Този ресурс няма да е концентриран само в София. Има достатъчно знание и модели, които да гарантират, че 1) големите общини, в които има икономическа активност и които на практика провокират регионалното развитие, ще получат (заслужено) част от това, което създават, а 2) млаките и бедни общини, в които почти няма хора и бизнес, ще получат концентрирана подкрепа през изравнителни механизми. Казано просто, част от новия ресурс на София ще отиде в Чупрене. И това е ОК. Изравнителният механизъм е сравнително лесен за прилагане и е важен за социалния мир и балансираното развитие. Но голямата новина ще е отключването на потенциал там, където той е видим с просто око.
Гарантиран собствен ресурс от порядъка на 700-800 млн. евро означава, че казусът с общинската програма отпада на момента. Всяка банка (не само ББР) ще е готова да финансира общинските проекти в модел, който гарантира изплащане в период от 3-4 години. Или казано по друг начин, това е финансова децентрализация с преходен период, в които новите собствени средства отиват първо да покрият натрупаната общинска програма, в т.ч. запазвайки ролята на регионалното министерство като форма на координиращ орган. След изпълнението на проектите, преходният период завършва и общините започват да функционират в нови условия, в които могат да инвестират сами, да мислят дългосрочно и да променят средата – при това без да са напълно зависими от подаянията централната власт.
