Надали има по-известен пример за демографско инженерство от китайската политика за едно дете – опит да се ограничи възходящия ръст на населението, увенчал се със значителен успех, не на последно място заради бруталните методи, налагани за постигането му. Създателите на тази политика обаче не са мислели прекалено далеч в бъдещето – благодарение на нея днес Китай е изправен към бързо застаряване, свиване на населението и все по-ограничен и ресурс от хора в трудоспособна възраст. По тази причина от средата на миналото десетилетие текат усилия в обратната посока, но демографските показатели продължават бързо да се влошават. Темата коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Политиката на едно дете е въведена през 1979 г. и е в сила почти четири десетилетия – формалният й край е поставен едва през 2015 г. Преди въвеждането й комунистическата партия разсъждава отново в обратната посока – децата и ръстът на населението се възприемат като инструмент за икономически растеж, наред с индустриализацията, което води до увеличение на населението с 400 млн. души за 25 години, резултат от изключително висока плодовитост от порядъка 4-6 деца на една жена. Повлияно от доминиращия през епохата повсеместен малтусиански страх от изчерпване на ресурсите и неконтролиран ръст на населението, през 70-те години партийното ръководство на Китай се обръща към мерки за намаляване на раждаемостта, които в крайна сметка се свеждат до основното: раждане само на едно дете.
Така заложената цел – във всяко едно семейство да се ражда само по едно дете, за да се забави неконтролираният ръст на населението – се преследва със система от мерки на много равнища. Най-видимото са финансови санкции, налагани на семействата, които имат повече от едно дете, в различни размери в зависимост от провинцията, а на места и бонуси за тези, които се ограничават само до едно. Същевременно държавата окуражава и предоставя различни методи за контрацепция и стерилизация, в някои случаи – налагани против волята на жените. Всичко това, разбира се, е гарнирано с типична за азиатските комунистически режими пропаганда и институционален натиск върху семействата.
Наборът от мерки за демографско инженерство е успешен; дори прекалено успешен, както управляващите установяват преди десетилетие. Коефициентът на плодовитост достига своя пик в средата на 60-те години, и от 6 деца на жена пада до 2,5 в средата на 80-те и още през 90-те се задържа трайно под 2, т.нар. коефициент на заместване, който осигурява средносрочно запазване на броя на населението. Заедно със значително по-ниския брой новородени се наблюдава и много бързо застаряване – докато през 60-те делът на населението над 65 годишна възраст е бил едва 4%, днес той достига 14%, а делът на трудоспособните постепенно намалява от пика си през 2010 г. Има и значително изкривяване на половата структура, като в началото на века на 100 родени момичета се падат почти 120 момчета.
Това има последствия както за рекордния темп на икономически растеж, който превърна Китай в глобален играч, така и за вътрешната политика на страната, в която възрастните ще имат все по-голяма тежест, а пенсионната политика ще обременява работещите и бюджета. Настоящите прогнози сочат бърз спад на населението в дългосрочен план; негативният сценарий на Обединените нации допуска свиване до под 500 милиона души, средният – до малко над 750 милиона през 2100 г., на до над 1,4 млрд. души население днес.
Влошаването на настоящата демографска картина и прогнози води до пълен обрат на политиките – от потискане до раждаемостта до подкрепа, в опит да се смекчат някои от най-негативните ефекти от политиката на едно дете.
Най-общо, китайското правителство е възприело следния поход:
- През 2015 г. се слага край на ограничението за едно дете, което е съпроводено с пропагандни кампании за раждане на второ. През 2021 г. това се превръща в политика за три деца, премахват се глобите за повече от едно дете;
- На местно ниво някои градове въвеждат преки плащания за отглеждане на деца за многодетните семейства. Това обаче не е национална инициатива;
- Данъчни преференции и кредити за отглеждане на деца. На места разходите за отглеждане на деца не се облагат с данък, както и харчовете за образование;
- Някои провинции удължават периода на отпуските по майчинство, както и предоставят допълни дни към годишния отпуск на родителите;
- Правят се инвестиции в разширяване на детските градини и създаване на нов капацитет, както и се предоставят субсидии за семейства, които ползват частни детски градини;
- Някои региони предоставят по-добри условия за покупка на жилище, както и субсидии за многодетни семейства;
- Провеждат се информационни кампании в подкрепа на семейния живот и отглеждането на деца, както и за ограничаване на абортите и достъпа до контрацепция;
- Инвестира се в ин витро процедури и други медицински дейности, които подкрепят плодовитостта.
Както подобава на силна авторитарна държава, Китай се е заел да решава ниската раждаемост, прилагайки почти всички измислени до днес инструменти на държавата политика. На този етап обаче тези усилия все още не са се увенчали с успех, даже напротив – ключовите показатели се влошават с ускоряващ се темп. Докато през 2015 г., когато започват големите промени, раждаемостта в страната е била 12 деца на 1000 души, според последните данни за 2023 г. тя е наполовина по-ниска – едва 6 деца на 1000 души. Коефициентът на плодовитост продължава да намалява – докато през 2015 г. е била 1,7 деца на една жена, според данните на Световната банка тя се е свила до 1 дете на жена през 2023 г. За първи път от „Големия скок напред“ естественият прираст на страната е отрицателен; докато тогава проблемът е в много високата смъртност обаче, днес причината е ниската раждаемост.
Причините за това са многопластови. От една страна, десетилетия на ограничения, стигматизация на големите семейства и дори преследвания и наказание оставят дълбока следа в културата и начина на мислене. Моделът „мама, татко и аз“ е до такава степен наложен и нормализиран, че обръщането в мисленето вероятно ще отнеме на пропагандата няколко десетилетия. Не по-малка тежест има икономическото развитие – политиката на едно дете е въведена във време на преход от аграрна към индустриална икономика, но днес Китай е развита страна, с всичко, което произтича от това. Децата не са необходимост, а избор, който все по-малко хора правят.
Цента на отглеждане на деца също е висока, по няколко линии. Жилищата са все по-недостъпни, особено в големите градове; същото важи и за грижата за деца и допълнителното образование, често възприемането като необходимо в свръхконкурентната среда на пазара на труд. От значение е и влиянието на забавящия се икономически растеж, който поставя под съмнение по-нататъшното подобряване на благосъстоянието и подкопава доверието в политическото ръководство.
Изводите от изминалите 50 години на агресивни демографски политики на Китай ту в едната, ту в другата посока са, най-общо, няколко. Ограниченията, особено ако зад тях застане пълната тежест на тоталитарна държава, могат да работят. Липсата на разбиране на дългосрочните последствия от демографското инженерство обаче води неминуемо до демографска катастрофа, чиито последствия са изключително трудни за преодоляване, независимо от готовността да се плати високата икономическа цена за това. Мерките в посока на повишаване на раждаемостта от своя страна – по-меки варианти на които опитват и много европейски държави – трудно преодоляват културните и икономически реалности, които карат все повече семейства да имат само едно или изцяло да се отказват да имат деца. Освен ако демографската траектория не се промени радикално в непосредствено бъдеще, по всичко личи, че Китай сам е заложил най-голямата спирачка пред средносрочното си развитие.
