Регистрирана разпознаваемост, декларативна толерантност и обществена значимост на проблемите на психичното здраве, но и повече консервативност. Това отчита нова втора вълна на експериментално изследване на фондация “Кожа – платформа за психично здраве”, проведено от агенция “Галъп интернешънъл болкан” три години след първото изследване през 2020 г.
Въпреки по-скоро високите нива на разпознаваемост на проблемите, свързани с психичното здраве и декларираното добро ниво на толерантност у нас, последните три години са оказали своя ефект върху нагласите на българите. По-малко публична видимост, повече консервативност, затваряне в себе си и в най-близкия приятелски кръг – показват резултатите от втората вълна на изследването, проведена три години по-късно.
Обществото ни демонстрира стесняване на границите на споделяното. Необходими са повече вълни на проучване, за да се установи дали регистрираните за периода от три години промени са връщане към по-традиционни отношения към проблемите на психиката и психичното здраве, или са нова тенденция в обществото ни – фокусиране върху сигурното, добре изпитаното, устойчивото, в очакване на по-спокойни времена.
Предходната вълна на изследване попадна и в пандемията от ковид, която също е оказала своето влияние. Това са част от изводите и хипотезите от кратко експериментално изследване на “Галъп интернешънъл болкан”, заедно с фондация “Кожа – платформа за психично здраве”, по повод Деня на психичното здраве. Изследването се фокусира върху по-леките форми на психични разстройства, зависимостите и т.н.
Психични разстройства – контакт с темата
32% от респондентите в текущата вълна на изследване отговарят положително на въпроса дали познават хора с психични разстройства. 45 на сто заявяват, че не познават такива, а 18% не са сигурни как да отговорят. На този индикатор може да се гледа и като на индиректен ориентир за разпространението на проблема – с оглед на факта, че въпросът предполага както оценка на обществото и средата около нас, така и вглеждане в себе си. Разбира се, предвид деликатността на темата, следва да се отчете и възможността за вариации в искреността на отговорите.
Степента на образование и други социални фактори също оказват влияние върху обществените нагласи по този индикатор. Например, хората в селата и в малките градове в по-голяма степен посочват “да”. Влияние в този случай оказва и размерът на общността от гледна точка на това, че в малкото населено място и личното пространство е по-ограничено, а хората са склонни да обръщат по-голямо внимание на своя съсед. От друга страна, хората в по-големите населени места, и най-вече в столицата, живеят в ситуация, в която динамиката и изолирането на личността водят или до приемане на психичните разстройства за нещо нормално/обичайно, или до атомизация, при която психичните разстройства са обстоятелство, което би могло да се прикрие или игнорира.
Други експериментални индикатори, повторени от агенцията в текущата вълна на изследване, допълнително затвърждават наблюдението за по-скоро намалена обществена чувствителност: когато човек усеща, че има психичен проблем, трябва да се опита да го реши сам – 20% (16% през 2020 г.); срамно е да се ходи на психиатър – 18% (13% през 2020 г.); не е нормално мъжете да плачат – 32% (25% през 2020 г.); опитът за самоубийство е грях – 28% (18% през 2020 г.) и др.
Разпознаване на проблема сред обществото
На фона на регистрираните по-консервативни нагласи, резервираност и по-слаба социална чувствителност, обществото ни по-скоро разпознава и идентифицира различните психични разстройства. Това показва, че вероятно не става дума за неразбиране на проблема и незапознатост с проявленията на заболяванията на психиката по принцип. Помолени да изберат от списък с опции и за всяка да посочат дали според тях става дума за психично разстройство или не, респондентите разпознават психичните разстройства и успяват да ги разграничат от различни моментни емоционални състояния на личността.
Личи и запазване на несигурност в отношението към стреса и тревожността – над половината от запитаните смятат, че това не са психични проблеми, но има и немалък дял – около и над една трета, които са на обратното мнение. Влияние в това отношение вероятно оказва все по-активният стил на живот, който съвремието изисква, несигурността на социалната среда, кризите от различен порядък, в които нашето общество, а и околния свят, привикнаха да функционират. Така изводът,че стресът и тревожността са мислени и по-скоро като системен проблем на съвремието, с който всеки се сблъсква, а не като разстройство, остава валиден три години след първоначалната вълна на изследване.
Зависимости и степени на оптимизъм
Зависимостта в нашето общество е припозната по-скоро като заболяване, а не, например, като липса на воля. Помолени да изберат само едно измежду двете, 46% от респондентите приемат мнението, че хората с различни зависимости просто нямат достатъчно воля да се откажат, а 54% посочват, че зависимите страдат от заболяване. Чувствителността по този въпрос у нас обаче търпи видимо изменение през последните години – на същия въпрос през 2020 г. 37% (или 10 пункта по-малко) са отговорили „липса на воля“, а 63% – „заболяване“.
Парадоксално, тази промяна в нагласите – макар и не чувствително, но все пак забележимо – е донякъде в контраст с по-горните наблюдения. Обществото у нас явно показва и склонност да отделя зависимостите според тяхната тежест – според употребяваната субстанция или активност, предмет на пристрастяване. Най-общо мнението, че различните зависимости биха могли да бъдат преодолени, преобладава, но все пак наркотичните вещества попадат в отделна категория. Делът на скептиците, че зависимостта от наркотици може да бъде преодоляна, е по-висок (51%) от този на оптимистите (40%).
Зависимостта от хазарт също провокира сериозен дял песимизъм относно възможността да бъде преодоляна (42%), но все пак тези, които са склонни да приемат, че тя е преодолима са повече (48%). Малко над една втора пък вярват, че пристрастяването към алкохол може да бъде превъзмогнато (57%). Най-значителни са дяловете на оптимистичните отговори що се отнася до зависимости към тютюн (71%) и храна (72%).
Специализирана помощ
Близо две трети (62%) от запитаните у нас са на мнение, че ако човек има психичен или емоционален проблем, най-добре е да се обърне към специалист. Една пета (19%), заявяват, че най-добре е в такъв момент да се разчита на близки и приятели. По-малко от една десета смятат, че това е проблем, който е най-добре всеки да реши сам (8%). Минимален дял от българите виждат най-доброто решение в обръщане към религиозна организация. Около една десета не могат да преценят.
В отношението към специализираната помощ не се регистрират значими изменения в сравнение с проведеното през 2020 г. проучване – обръщането към специалист остава на водеща позиция като най-добрата опция (посочено от 65 на сто от респондентите през 2020 г.), следвано от помощта от близки хора. Разбира се, както през 2020 г., така и сега следва да се допусне известна декларативност и социална желателност на отговорите. Социалният статус, доходите и образованието също имат значение за нагласите на респондентите.
Въпреки че не се открояват значителни структурни промени в нагласите, все пак и в този индикатор има известно отместване на изразените мнения в полза на разчитане на близки и приятели при емоционален или психичен проблем и за сметка на специализираната помощ. Така и в този случай е допустима хипотезата за затваряне в себе си и в най-близкия кръг и засилване на обществения консерватизъм, уловена и в отношението към други индикатори.
Що се отнася до децата и общественото предразположение да бъдат заведени на специалист, в случай че бъде забелязан проблем, забавяне в развитието или в усвояването на уменията, нагласите се запазват на практика без промяна. Независимо дали респондентите са родители или не, помолени да си представят, че са в такава хипотетична ситуация, 46 на сто заявяват, че ще потърсят помощта на специалист, 17% биха изчакали с надеждата, че детето ще преодолее проблемите, около една десета (12%) ще потърсят съвета на други родители или ще говорят със своите собствени родители (8%). Респондентите, които имат деца под 18 г., са по-склонни да посочат опцията „ще потърся специалист“.
Степени на толерантност
Като цяло българското общество демонстрира толерантност към различни теми, проблеми и стереотипи, свързани с психичното здраве – поне на декларативно ниво. По-консервативната реакция се запазва в диапазона между една десета и около и малко над една четвърт от отговорите на респондентите, които са склонни да посочат например, че хората, които страдат от депресия просто трябва да се стегнат (28%), хората с психични разстройства трябва да бъдат изолирани от обществото (21%) или че всякакви психологични проблеми се решават най-добре с по-силно питие и добър сън (21%).
Впечатление правят обществените реакции на провокативни експериментални въпроси, свързани с толерантността и проблемите на психичното здраве на работното място. И в този случай, като че ли личи по-скоро промяна на общественото мнение в посока на консервативност. Ако през 2020 г., например, 39% са смятали, че ако човек пие антидепресанти не бива да споделя с колегите си, защото това е личен проблем, а 61% са посочили опцията, че трябва да сподели с колеги, защото ще помогнат, сега съотношението е съответно: 52% „личен проблем“ срещу 48% „колегите ще помогнат“.
