София – расте, но не старее. И наистина, столицата ни със скоростни темпове се разширява. Жилищни комплекси, блокове и всякакъв вид ново строителство никнат като гъби след пролетен дъжд. Сградите се множат, но (въпреки демографската криза) има ли хора за тях? От години масово се говори за пренаселване на столицата ни или една тенденция все повече хора от малки (и не толкова) населени места да пристигат в големия град, за да гонят кариера и по-добър живот. И наистина, в периода 2002 – 2003 г. тук за година са пристигнали около 20 хиляди човека. Но темпото, с което София расте, не е същото, което е било преди 10 години, каза пред Kmeta.bg урбанистът Емил Христов.
“Механичният прираст (прииждане на хора от други градове) за 2019 г. е около 3 000 човека. А естественият прираст е около минус 2000. Тоест населението на София за 2019 г. е нарастнало не с повече от 1000 човека. По дългосрочната демографска прогноза за 2050 г. населението на столицата ще е каквото е в момента – или около милион и 400 хиляди души”, обяснява той.
Излиза, че прирастът на населението в София намалява във времето, а другите градове се развиват. Според Христов трябва да има децентрализация – Пловдив, Бургас, Стара, Загора, Русе да са важни областни градове, които да привличат хората и да запазват своите жители.
От тук се получава парадоксът, че призрачни квартали превземат София, защото през 2019 г. в София са дошли не повече от 1000 човека, като в същото време новозапочнатите жилищни сгради са 9000. Те са предназначени за 20 000 човека (или 20 пъти повече строежи от прираста на населението).
Въпреки това тенденцията хората да се изнасят към мегаполисите е световна. По прогнози, направени от експерти в Европа, до 2050 г. още 30% ще се премести към големите градове.
А те се разрастват по два начина – във височина или на площ. Но проблемите, които възникват не са един или два.
По думите на архитект Петкана Бакалова, във втория случай проблемът е в това, че се отнема природа, оскъпява се инфраструктурата, защото трябва да стигне до по-отдалечени места, съответно се оскъпява самият живот, защото тази инфраструктура иска поддръжка.
“От Средновековието до днес градовете винаги са предпочитали да се уплътняват. Но при нас нещата се случват без визия, стратегия и много хаотично. Това води до факта, че имаме по-лоша градска среда в сравнение с останалите градове в Европа, а и в света. Нямаме добри предвиждания и добра стратегия за справяне на тази тенденция на мигриране към градовете и овладяване, както и постигането на качествена среда въпреки необходимостта от по-големи обеми от уплътняване. В това число инфраструктура, която включва детски градини, училища – които във всеки един квартал трябва да бъдат предвидени и обезпечени от съответната община, така и места за забавления и култура. И най-важното – места за отдих и природа. Изследвания, свързани с психология на средата показват, че квартали, в които има повече (дори 5%) озеленяване може да намали криминалните прояви. Свързано е не само с усещането за комфорт и здравословна среда, но и има директно влияние върху социалните процеси в града – иначе приличат на гета”, каза арх. Бакалова.
Друг голям проблем е прегряването на градовете – колкото повече сгради има те акумулират топлината през лятото, излъчват я и всички настилки (асфалт, тротоар) я поглъщат. Предимството на София е, че Витоша е наблизо и трябва да бъде използвано.
Какво да се направи?
Да се помисли как потоците свеж въздух да влизат в града през зелени клинове. Неовладените междублокови пространства да се ползват за паркиране, ако трябва с общински паркинги на етажи, които да освободят площ, за да се освободи място за зеленина.
Да бъдат много добре прецезирани ресурсите, осмисляне и анализиране на градските територии. Да се вземат решения, които да позволят да се уплътвяват без да води до влошаване на средата – чрез зелени коридори, зелени площи във всеки квартал, подземно паркиране и т.н.
Не се гледа глобално на проблема, а продължаваме да възпроизвеждаме стари и като разбиране, и като концепция Общи устройствени планове, които да отчитат тези процеси. Не вървим към “умни градове”, категорична е тя и допълва:
“Въпросът е не да вървим бързо в грешната посока, а да намерим път и да се движим по-бавно в правилната посока”.
Ами да! Както казва арх. Бакалова – да се мисли с визия и стратегия. А не да се задушаваме от мръсен въздух като Витоша е на две крачки!