Той е един от авторите на “Визия за София” с хоризонт до 2050 г. Беше директор на “Софияплан”, в момента води “Екипът на София”. За проблемите на града, за решенията и защо е важно да се слушат хората, когато говорим за местно самоуправление, потърсихме за интервю арх. Любомир Георгиев.
– Вие сте организация, която ще търси подкрепа от партии, които да се обединят зад идеите ви за управление на града. Откъде тръгна всичко и кои политически формации застават зад вас?
– Всичко тръгна отпреди години, когато аз и немалка група хора започнахме да се занимаваме с развитието на София. Предлагали сме решения през годините, които обаче са оставали частични, не са се превръщали в система. Амбицията и мотивацията ни са свързани с това, че София разполага с много знания, ресурс и капацитет, както и с хора, които биха постигнали добър резултат. Знанието, диалогът, експертите и гражданите – това искаме да включим в управлението на София. Има няколко партии, с които сме работили добре в различни формати през последните няколко години – “Продължаваме промяната”, “Демократична България” и “Спаси София”. Предлагаме различен подход за местно управление и сред партиите те са най-естествените ни съюзници. Имали сме няколко срещи с тях. Вярваме, че подходът ни има капацитет да привлече хора отвъд партийните ядра и да ги ангажира с проблемите на града, да са водещи хората, експертите. Коалицията, ако се създаде такава, ще се основава именно на това.
– Коалиция?
– По закон тя се прави от партии. Но те винаги имат граждански квоти или подкрепят независими кандидати. Трябва да има обща кандидатура, листа за общински съветници и районни кметове. Важен обаче е планът за управление, коалицията не бива да се базира върху електорални тежести, интереси, дори лични симпатии, а на базата на това какво има да се свърши и кои са най-компетентните, които могат да го направят. Споделени и разбрани приоритети – около това трябва да се сформира екип, а работата да започне от ден първи. Имаме капацитет, ресурс, възможност да свършим тази работа по много качествен начин.
– Неслучайно вотът е мажоритарен. Вие самият бихте ли се кандидатирали за кмет, общински съветник, районен кмет, от гражданската квота, подкрепен от дясна коалиция?
– Да, смятам, че имам качествата на добър кмет, но въпросът не е дали бих го направил, а дали коалицията би издигнала мен или друг човек. Консенсусният кандидат е много важен, но това може да не съм аз.
– Да, но имате опит, знания, образование.
– Има и други подготвени хора. Ако тръгнем през борба на личности и его, няма да стигнем до никъде, защото мотивацията на хората да гласуват не трябва да произлиза от това кой е по-велик, а кой може да свърши работата и да обедини около себе си енергия за решаването на проблемите на града.
– Защо са толкова важни изборите тази година – от една страна, вероятно това е така, защото сме в политическа криза, но от друга – вече стана ясно, че Йорданка Фандъкова няма да е кандидат-кмет, а това е краят на една епоха?
– Да, именно защото свършва една епоха и има много недоволство срещу модела на управление, без това да означава, че няма нищо добро свършено. Изборите са важни, защото се създава поле за нови лица, подходи, решения, нов начин на работа.
– Какви са новите проблеми на София, защото има такива, които чукат на вратата, освен старите? Какви са вашите нови решения?
– Градът не се управлява добре, колкото и общо да звучи това. Една община е машина, организация. Ако в нея няма добри процеси, всеки дърпа в различна посока, парите се изразходват некоординирано, понякога безотговорно, и няма как да имаш добри резултати. Може да имаш екип, който да се справя със спешните задачи, но това е работа на парче, закърпване на дупки и така се работи от години. Ние апелираме към работа с план, подготовка, екип и знания.
От опит мога да кажа, че знанието много трудно пробива в Столична община, повечето решения се взимат неинформирано, не са най-ефективни и продуктивни, а някои смятам, че са в ущърб на хората. Искаме общността да влезе в управлението, искаме кварталните групи да влязат в управлението, защото някои са толкова активни и популярни, че действат като кметове в сянка. Всичко това се случва без общината. Ние искаме тази енергия и конструктивен диалог да бъдат вкарани в процеса на управление. Първата разлика е подходът – общината да не бъде капсулирана затворена система, в която има партийни назначения, а организация, която взаимодейства със света около себе си и решава в сътрудничество проблемите. Цялата общност трябва да бъде включена в решаването им, това е богатство, което не се използва.
– Какви са основните проблеми на София, запознат сте и с новия Общ устройствен план?
– Въпросът с транспорта е ключов за София, ние сме задръстен град. Градският транспорт отново трябва да стане гръбнака на придвижването, иначе ще си останем един огромен паркинг, не бива цялото движение да минава през центъра. Паркирането може да се направи по-регулирано. Всяко нещо трябва да е плод на системен подход, а не на несвързани, реакционни действия. Друг проблем е сегрегацията – в София има хора, които са невидими – слепи, глухи, в инвалидни колички, възрастни хора, които са самотни – те са хиляди и по никакъв начин не са интегрирани. Ключовият момент и тук също е работата с местни общности. Не е устойчиво и адекватно решение да излеем едни милиони, трябва да търсим решения заедно с хората.
Дори и да променим сега Общия устройствен план, ефектът ще дойде след 5-10-15 години. Това може би е недостатък на устройственото планиране, но няма как, трябва да се действа с правни механизми.
– Тоест, ще работите в посока към промяна на Общия устройствен план?
– Да, и то по начин, който да осигури качествена среда, а не само възвращаемост на инвестицията. Другият акцент е свързан с енергията и замърсяването на града, които са пряко свързани. Енергийните кооперативи тепърва ще се развиват, хората ще обменят електричество. Трябва да убедим гражданите и защо не трябва да карат стари коли.
– Зоните с ниски емисии в столичния център се отложиха с една година, а причината е политическа – местните избори наесен. Наредбата е атакувана междувременно в съда – не защото е лоша, а защото е недостатъчно ефективна?
– Да, политическа е причината и наредбата е пример за половинчата работа. Трябва да се намерят всички мнения и да се търсят допирните точки. Живеем във време, в което хората изразяват мнение и искат да бъдат информирани. При нас е обратното, а трябва да обясним защо е проблем да има толкова много коли, защото хората свикват бързо със задръстванията и ги приемат за даденост, а може да бъде иначе. Не така работи светът. Трябва да подхождаме уважително към гражданите, те не са просто избиратели на период от 4 години, а партньори в решаването на проблемите.
– Какво се случи със “Софияплан”? Много хора ви последваха, когато напуснахте и сега ви подкрепят.
– Две неща се случиха. С времето стана ясно, че резултатът от работата на “Софияплан” не се използва в общината от управляващите. Много служители го правиха, използваха знанието, но управляващите пропуснаха цели процеси и проекти. Омръзна ни да си губим времето. Второто, което се случи – е, че ГЕРБ се опита да овладее доверието, което бяхме успели да изградим в обществото, години наред градяхме подхода, за който говорехме досега – сред експерти и квартални общности. Беше направен опит това да се пришие към ревера на управляващите. Разбира се, ние не сме съгласни, влязохме в общината, за да работим за града, а не за партия. В момента общината успява да работи заради героите в администрацията. Но експерти, които имат хъс и желание за работа, има в целия град. Затова трябва да се промени начина, по който работи местната власт и се взимат решенията.
– Кои са “Екипът на София”? Опишете профила си.
– Експерти с доказан опит в своите сфери, около 70 души. Средната възраст е между 35 и 45 г. Работим с изградената през годините мрежа от хора, има специалисти в енергетиката, транспорта, социалните услуги, околната среда, климата, градоустройството, водите, децата, жилищната политика и т.н. Няма да се правим на партия, нито ще ставаме такава. Нужно е по непартиен начин в управлението да участват експерти, граждани.
– Може би това е основният извод от политическата криза – нужни са нови подход и решения. За една централна власт най-важна е местната власт.
– Градовете са мястото, където практически се решават голяма част от проблемите. Местната власт се възприема като преразпределител на бюджетни средства, но и като събирач на данъци и такси, предоставяне на услуги, но това е твърде базисно. Основната роля на общината не е толкова да ти оправи улицата, а да събира и води различни заинтересовани страни към общи цели. Практичното е твърде недостатъчно, ние трябва да искаме повече, трябва да искаме общината да е стратег, да показва, координира и води.
– Тоест, да се децентрализира?
– Да, на първо място – от национално към местно ниво, има нужда и от децентрализация вътре в местната власт. Важно е и повече ресурси да бъдат делегирани – не само на районно, но и на квартално ниво. Необходими са квартални бюджети, това е начин хората на място да бъдат овластени. Тогава общината се превръща в медиатор и помощник на гражданите.
