“Тенденцията е за намаляване на добива от розово масло. В момента произвеждаме между 1.5 и 1.8 тона. През 2017, 2018 и 2019 г. сме добивали между 17 и 20 хиляди тона цвят. За миналата година сме прибрали 6 хиляди”, обясни пред БНР Петър Симеонов, председател на Професионалната организация на розопроизводителите.
“Т.нар. регистър на розопроизводителите сочи, че се отглеждат около 56 хиляди декара. Реално добивът е от не повече от 25 хиляди. Всичко друго е изоставено, не се обработва. Когато нямаш печалба от нещо, няма смисъл да го гледаш. Надяваме се да се направи инвентаризация на насажденията, за да се актуализира този регистър. В момента не е изгодно да се гледа маслодайна роза. Не остават достатъчно средства при производителя, за да ги вложи в градината”, каза още той.
“Ако се направят сондажи и се осигури добро напояване, добивът може да се вдигне с 30%”, посочи Симеонов. Той очаква да има и трудности с намирането на работна ръка за събиране на цветовете. “Продължава тенденцията в България – страната на розите, да се внася розово масло”, отбеляза още Симеонов: “На доста ниска цена, няма и 8 хиляди евро. Цената му у нас е нас е около 12 хиляди евро”. Вносът е основно от Азербайджан и в момента не попада в списъка на стоките с висок фискален риск.
“Ние сме член на ЕС и при нас изискванията за препарати и обработки влияят. Маслото, което се произвежда в България, е с най-високо качество. Все още сме на първо място по производство на розово масло и по износ в целия свят. Проблемът е, че себестойността му става все по-висока. Не се ли обърне внимание на тази сектор, да се разглежда като стратегически, той ще продължи да се свива”, каза в заключение специалистът.
