В няколко музея в страната се пазят знамена на Хвърковатата чета на Георги Бенковски. След потушаването на въстанието и разпускането на четата, повечето от знамената са укрити в хралупата на дърво в Тетевенския Балкан, а след това се пазят в село Черни Вит.
Каква е съдбата на знамената свидетели на Априлската епопея?
След потушаването на Априлското въстание в Южна България, Георги Бенковски и останалата част от Хвърковатата чета се отправят към Търново, където е Първи революционен окръг, разказа Цонка Петрова, директор на историческия музей в Тетевен пред БНР: “С надеждата, че въстанието е успешно, обявена е Република. От връх Лисец Бенковски произнася своите пророчески думи, виждайки опожарена Тракия, казва: “В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее”.
Преследвани от турски потери, Бенковски и част от четниците обикалят около седмица из Стара планина при лошо време, сняг и мъгла. В крайна сметка се озовават в Черновитския балкан. Там попадат на говедаря Нейо Крачунов, от когото разбират, че са много далеч от Велико Търново, въстанието изобщо не е успешно, и че в Тетевен има над 2000 души турска войска, които всеки момент ще тръгнат из планината да търсят четници. Тогава Бенковски взема тежкото решение за разпускане на Хвърковатата чета и с него остават единствено Захари Стоянов, отец Кирил и Стефан Далматинеца, които са възнамерявали да се отправят към Троянския манастир и там да търсят спасение.
Георги Бенковски загива от вражески куршуми. След смъртта му в този край са открити няколко знамена на Хвърковатата чета. При решението да се разпусне Хвърковатата чета, тези, които слизат и се предават на местната власт, скриват оръжия, знамена. През есента на 1876-а говедари в този район, в хралупата на дърво, откриват няколко знамена, фишеклъци и барут и си ги разделят. У Дочо Белов остават три знамена. Това са били знамена номер 6, което днес се пази в историческия музей на Тетевен, знаме номер 9 и номер 4.









