Да учиш много години, да завършиш успешно сложна специалност по обществено необходима и търсена професия, но да избереш да не я упражняваш? Това е реалността за част от дипломираните медицински специалисти в България. Темата дискутира Петя Георгиева от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Висшето образование по основните медицински професии е дълго, трудно и ресурсоемко. То се финансира от държавата и от студентите под формата на време усилия, жертви и средства. За отделни професии (например тази на медицинските сестри) се наблюдава дълготраен недостиг на пазара на труда не само у нас, но и в световен мащаб. Всичко това означава, че реализацията на завършилите специалисти е един от ключовите въпроси за планирането и управлението на здравната система.
На база на данните на Рейтинговата система на висшите училища за завършилите през последните 5 години можем да проследим какво работят дипломираните медицински специалисти:
Завършилите направление „Медицина“ работят най-вече като лекари, което е и очаквано – 90,9% от дипломиралите се студенти упражняват лекарска професия. Малка част от завършилите работят като специалисти по естествени науки или други специалисти. Най-висока реализация като лекари имат завършилите студенти на МУ – Пловдив (95%), а относително по-ниска – МУ – Плевен (87,7%). Очакванията за високи доходи и възможностите за развитие се отразяват благоприятно на това студентите да полагат усилия да завършват и след това да упражняват лекарската професия.
При направление „Фармация“ разнообразието на упражняващи професии е по-голямо, но повечето професии са медицински. В това направление са завършилите магистър фармацевти, които работят като управители на аптеки, в търговията с лекарства, във фармацевтични и други компании. Много малка част от фармацевтите упражняват професии извън пряката медицинска работа.
В направление „Здравни грижи“ учат ключови специалисти за здравната система – медицински сестри, акушерки и лекарски асистенти. Като медицински сестри и акушерки работят 40,2% от завършилите, а като приложни специалисти в медицината и фармацията – още 23%. Прави впечатление, че част от завършилите (22%) работят като продавачи в магазини, фризьори, козметици и други професии, които нямат връзка с медицината и здравеопазването. Най-висока реализация като медицински сестри или акушерки имат завършилите СУ „Св. Климент Охридски“ – 91,5%, а най-ниска – МУ – София – 33,4%.
С други думи въпреки ясния недостиг на някои видове медицински специалисти (по-специално медицински сестри), значителното търсене на пазара на труда и възможностите тази професия да се упражнява в чужбина, част от завършилите я решават да работят нещо съвсем различно. Данните показват, че има своеобразен резерв, скрит в дипломиралите се, но решили да не упражняват медицински професии. Как да се използва той е въпрос на активни действия – както по отношение на повишаване на възнагражденията, така и по отношение на подобряване на условията на труд, на възможностите за професионално развитие или на облекчаване на натоварването.
