Кметовете поставиха въпроса за уеднаквяване на практиката и подхода на различните проверяващи органи при определянето на финансови корекции на общините. Това става по време на заседанието на комисията за контрол върху управлението на средствата от европейските фондове в 49-то Народно събрание, в което взеха участие представители на НСОРБ.
По данни на Сдружението за периода 2014 – 2020 г. само по две оперативни програми са наложени 2858 финансови корекции на проекти, изпълнявани от общини. Увеличаването на налаганите корекции се констатира и в годишните доклади за изпълнението на отделните инфраструктурни програми, въпреки нарасналия опит на общините в управлението на европейски средства и изпълнение на инвестиции по правилата на Общността. Сдружението системно събира информация от общините за конкретни казуси, не малка част от които демонстрират двойни стандарти в прилагането на правилата на проверяващите органи, а част от тях кметът на Враца Калин Каменов нарече цинични.
“Никой от нас не подлага на съмнение необходимостта от стриктно прилагане на правилата за разходване на публичните ресурси”, категорични бяха членовете на УС на НСОРБ, но примерите за различни тълкувания от страна на наблюдаващи, контролиращи и проверяващи органи се задълбочава. Онова, за което апелират общините, е уеднаквяване на правилата и критериите за определяне на нередности в европроектите и прозрачност и равнопоставеност при прилагането им. Практиката на презастраховане на управляващите органи прехвърля тежестта от санкции по европрограмите върху общините.
Представителите на местната власт обърнаха внимание, че това фактически увеличава делът на съфинансиране, който общините заделят от своите бюджети. Подобни често прилагани от контролните органи подходи не само обезверяват местните власти, които остават едни от най-
големите бенефициенти на европейски средства, но и правят европрограмите неатрактивни. Кметовете обърнаха внимание и на факта, че с волното тълкуване на правилата отделните структури, наблюдаващи и контролиращи изпълнението на европейски проекти, обезсмислят самото си съществуване. Каква е тежестта на Агенцията за обществени поръчки и извършвания от нея предварителен контрол на процедурите, щом след това проверка от Управляващ орган определя процедурата като порочна, резонно задават въпрос специалистите.
Възможността, дадена с текстове в ЗДБРБ от 2017 г. до 2023 г., за 80% намаляване на размера на средствата, наложени като финансова корекция на общините, играеше ролята на известна компенсация за причинените на местния бюджет щети, за загубеното време и разходите по съдебни обжалвания. През тази година общините са лишени от такава възможност и кметовете обърнаха внимание на депутатите, че потърпевши от продължаващите с години неуредици в системата са гражданите данъкоплатци.
Другият сериозен проблем, който бе поставен на вниманието на народните представители, е непризнаването от страна на Управляващи органи на съдебни решения при оспорени финансови корекции, при влязло в сила решение на последна инстанция.
Сдружението предлага да се обсъди възможността законово да бъде регламентиран редът за преодоляване на противоречивите и разнородни практики на управляващите и контролните органи по налагането на финансови корекции, при които бенефициентите да не поемат финансови корекции.
Така например, финансови корекции да не се понасят от бенефициентите общини при наличие на положително становище при предварителния контрол на документациите за обществените поръчки от АОП, при произнасяне на КЗК или на ВАС по документацията за възлагане на обществена поръчка, съгласно което не е установено нарушение или при техни решения в хода на провеждане на процедурата за обществена поръчка, с които възложителят се е съобразил. Ако тези норми бъдат разписани в Закона за управление на средствата от европейските фондове да споделено управление (ЗУСЕФСУ), ще бъде ясно регламентирана отговорността на всяка от страните и ще има известна правна сигурност на бенефициентите.
По искане на председателя на парламентарната комисия Деница Николова, НСОРБ ще изготви справка за повторно налагане на финансови корекции, след влезли в сила решения на ВАС. Ръководителят на ЦКЗ Иван Иванов потвърди за случаи на разнобой между отделните проверяващи и контролиращи органи и изрази надежда, че формираният Координационен съвет към министъра на финансите ще изглади противоречията.
Според депутатите намирането на решение за проблема е свързано с определянето на отговорностите на конкретните органи, когато се констатира нарушение и финансовата корекция да засяга именно виновната за нарушението страна, а не във всички случаи бенефициента. Нерядко са констатирани нередности, възникнали поради променени в хода на изпълнение на проектите правила на УО.
“Финансовите корекции не са глоба, но те се възприемат като наказание”, обърна внимание народният представител и бивш вицепремиер по еврофондовете Томислав Дончев. Според него честите и не винаги обосновани наказания водят до по-сериозния проблем, свързан с организирането на обществени поръчки. Масово, за да избегнат евентуални санкции, възложителите избират изпълнители по неоспоримия за УО критерий най-ниска цена. “Това е порочна практика, която не кореспондира с обществения интерес”, подчерта Дончев.
“Може и да плащаме най-малко, но не получаваме качество, което трябва. Икономически най-изгодната оферта носи повече ползи на обществото, но не се използват от страх, да не бъдат наложени финансови корекции”, допълни той.
Според него, депутатите трябва да разгледат възможността за разписване на норма в ЗУСЕФСУ, която да дава ясна регламентация кой в системата за управление и контрол носи отговорност – не само за допуснатите нарушения, но и за забавяне на изпълнението поради съдебни процедури или други формалности и той да понесе санкцията.
