Преди месец МОН публикува концепция за промяна на учебните програми. По своята същност те са стъпка в положителна посока, но следва да се концентрират повече върху ученето и резултатите от него и по-малко – върху възпитанието и дисциплината на учениците. Темата коментира Петя Георгиева от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Министерството правилно е оценило необходимостта от промяна в учебните програми. Резултатите от международните изследвания на качеството на образованието показват влошаване, което се случва в прогимназиалния етап на обучение. Част от влошаването е следствие на качеството на учебните програми и въпреки че има и други причини, е важно осъзнаването, че програмите следва да обслужват най-вече ученето на децата, а не учителите, директорите, синдикати, родителите или други участници в системата.
Предложените в концепцията характеристики на новите учебни програми, а именно – да са базирани на компетентности, да са ориентирани към умения и да са олекотени откъм съдържание, са важна стъпка към подобряване на средата за учене. Насърчаваме министерството да продължава усилията в посоката за оптимизиране на учебното съдържание към повече време за упражнения и насочване към постигане на по-добри резултати от „средния“ ученик.
Подкрепяме целите, изведени в концепцията, да подготвя учениците за живота и да променя културата от заучаване към функционални знания, но не и стремежа да се засилва възпитателната функция на училището. Възпитанието не може да е централна функция на една образователна система, то може да съпровожда обучението и да е естествен страничен ефект от подходяща организация в този процес, но не и да го замества, включително да изземва ролята на семейството.
От тази гледна точка препоръчваме министерството да ограничи желанието си да се намесва във възпитанието на децата и да насочи усилия и енергии към по-плодотворни дейности, включително, макар не само:
1. Учебните програми следва да дават възможност на вземащите решения да проверяват дали образователните цели са постигнати и да възнаграждават онези, които да положили по-големи усилия и са постигнали по-добри резултати в сравнителен план. В концепцията липсва описание на системата за оценка на резултатите от образователния процес на ниво училище, а тя е важна, за да даде информация дали промените имат резултат и какъв е той. Измерването на резултатите на равнище училище следва да позволява изчисляване на образователната добавена стойност, отчитайки различните стартови позиции на отделните ученици.
2. За да е възможно това, учебните програми е добре да включват и ясни количествено измерими цели, които да се постигат на всеки образователен етап. Учителите следва да са наясно какво точно трябва да постигнат. Без подобна яснота не могат да се полагат целенасочени усилия към постигането на резултат.
3. При наличие на ясни цели, учебните програми могат да очертават пътя и да дава насоки към постигането на резултатите, без да ограничават учителите прекомерно в избора им как (с какви учебни средства, материали, учебници и прочее) да ги постигнат. Свободата за учителите е ключова за успеха на образованието. Рамковите учебни програми, предложени в концепцията, следва да се разбират именно като възможност за всеки учител сам да избира как, какво и колко да преподава в класната стая, за да постигне образователните цели.
4. Важно е да се концептуализира и какви мерки ще се предвидят за въздействие върху учебни институции, които изпитват постоянни и непреодолими затруднения в постигането на образователните цели. Тук нямаме предвид да наказваме училища за слабите им резултати, а да се подготви механизъм, който да следи и да улавя рано проблеми в представянето, да позволява намеса чрез допълнителни ресурси, време, усилия и друга подкрепа за тези училища. Тази подкрепа следва да е резултат от системна оценка на качеството и да е ясна като достъп, действия и очаквани резултати. Включително е възможно да се предвиди изцяло излизането на тези училища извън модела на задължителни учебни програми.
5. И не на последно място – въпреки че този въпрос вероятно не е част от концепцията и ще бъде развит по-късно, трябва да се подчертае мястото и ролята на учителите. Без добри и подготвени учители, които да имат постоянна подкрепа от страна на институциите – но не само чрез увеличаване на възнагражденията – никаква промяна в учебните програми няма да проработи. Освобождаването на учителите да решават самостоятелно в класната стая върви ръка за ръка и с отговорност за резултатите.
