Лекарският съюз и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) подписаха анекс към Националния рамков договор 2023-2025 г. Приоритетите в настоящия анекс в първичната извънболнична медицинска помощ са децата, както и полиморбидните пациенти (водени на диспансерно наблюдение). Целево от бюджета на Касата около 23 млн. лв. ще бъдат предназначени за профилактиката и обслужването на децата.
В специализираната извънболнична помощ лекарите ще получават по-високо заплащане за прегледите, извършвани от тях. Ще се повиши и финансирането на работещите в лекарските консултативни комисии. В частта за медико-диагностични дейности също е залoжено да се повишат средствата
“Най-големият проблем е в частта за болничната помощ”, посочи д-р Николай Брънзалов след подписването на анекса. По думите му болниците имат дълг от миналата година, защото касовото изпълнение за миналата година е по-голямо, отколкото увеличението въобще за настоящата. Тези проблеми трябва да бъдат решени на политическо ниво, защото във всички пера, особено в болничната помощ, има недостиг на средства, добави той. “Заради недостига на средства и заради неразплатената от страна на Касата надлимитна дейност в размер на 146 млн. лв. за болниците, нито една клинична пътека няма да има повишена цена”, заяви д-р Брънзалов. Нови технологии и нови дейности, но при неосигурени финансови средства, не може да се получат.
По отношение на заплащането от страна на Касата на биомаркерите д-р Брънзалов посочи, че ще бъде направен анализ на възможностите, тъй като биомаркерната диагностика трябва да бъде като амбулаторна процедура към болниците, но допълнителни пари за болниците няма. Ако се намерят тези средства, ние сме готови да извършваме всички дейности. Представителят на пациентите в Надзорния съвет на НЗОК Силвия Величкова каза, че не е подписала анекса именно заради липсата на увеличени средства за биомаркерната диагностика. В бюджета на Касата са предвидени пет милиона лева.
На въпрос за идеята на Лекарския съюз за необходимостта от увеличаване на здравната вноска от 8% на 12%, което би осигурило повече средства и по-качествено здравеопазване, както и би премахнало доплащането от страна на пациентите, д-р Брънзалов каза, че отдавна тази идея е заявена. Българското здравеопазване страда от недофинансиране и след като има недостиг на средства, държавата трябва да ги осигури отнякъде. Въпрос на анализ е с колко точно трябва да се повиши размерът на здравната вноска.
Междувременно стана ясно, че здравната каса вече ще санкционира и персонално лекари за отчетена, но неизвършена дейност в болниците, каза д-р Петко Стефановски, управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), след като Българският лекарски съюз и НЗОК подписаха анекс към Националния рамков договор 2023-2025 г. По думите на д-р Стефановски санкцията, освен за болницата, ще бъде и лично за лекаря, надписал дейността. Предвижда се да бъде прекратен договорът на лекаря за 12 месеца без право той да работи по нарушената клинична пътека, в която и да е болница в страната.
За първи път НЗОК ще финансира дейности на професионалистите по здравни грижи с публичен ресурс. С него се насочва и част от ресурса на Касата към доболничната медицинска помощ за извършване на профилактика с цел намаляване на броя на хоспитализациите занапред.
“За биомаркерната диагностика няма да има промяна и средствата за нея остават непроменени – пет милиона лева в перото за медицински изделия. Трябва да се създадат правила, да се видят в останалите европейски държави как тези биомаркери се реимбурсират, до каква стойност и каква стойност се заплаща от фармацевтични компании, от публични средства или от частни фондове”, добави д-р Стефановски. По думите му такъв анализ е поискан от министерството на здравеопазването.
