Тракийският университет в Стара Загора стартира програма за обучение на кадри и специалисти във водородната индустрия. За целта се отпускат 30 млн. евро и от нея ще могат да се възползват всички пряко и косвено засегнати от енергийния преход. Това каза областният управител на Стара Загора Методи Марков по време на международната конференция „Справедлив преход в Стара Загора“, организирана от „Бранд Медия България“ в партньорство с Агенцията за регионално и икономическо развитие – Стара Загора (АРИР) и център „Европа Директно“ – Стара Загора.
Събитието е чат от европейския проект „Кариерен преход на възможностите“ (TOP JOBS).
Става въпрос за проекта H2START, анонсиран преди дни, в който ще си сътрудничат Тракийският университет (ТрУ) в Стара Загора, BGH2A, Политехническият университет в Торино (POLITO) и италианският Институт за модерни енергийни технологии “Никола Джордано” – CNR ITAE. H2START е финансиран по програмата “Хоризонт Европа” и по него ще бъде изграден Център за върхови постижения в Стара Загора.
Той обясни, че област Стара Загора е потърпевша от справедливия преход заради намаляването на добива на минната индустрия. В града обаче е предвидено да бъде изградена водородна инсталация и това е пилотен проект не само за България, но и за Балканите и цяла Южна Европа.
“Процесът по картографирането на уменията на заетите във въглищната индустрия приключи, имаме визия затова какво се очаква, но на този етап близките прогнози не са особено добри“, каза той.
По думите му пряко и косвено заетите в сектора в областта не са достатъчно добре мотивирани и убедени в своето бъдеще и това как могат да бъдат пренасочени.
Като причини Марков посочи – икономически, политически и социални. Влияние оказва и разнопосочната информация за бъдещето на Зелената сделка, която хората получават отвън.
“Наясно сме, че тя ще се осъществи и се надявам „Мини Марица“ да запазят част от обема си на работа“, каза още той.
И изрази надежда, че всички хора, които няма да могат да продължат да участват в този процес, да са част от този енергиен басейн, ще могат да се насочат в правилна посока:
“Опитваме се на местно ниво да правим трудови борси, директни срещи между работодатели и работещи в комплекса, така съкращаваме пътя, намаляваме стреса и се опитваме да усетим посоката, в която трябва да се търси изграждането на нов вид бизнеси“.
Марков допълни, че пряко засегнатите общини имат собствени концепции за индустриални зони и е много важно в картографирането на уменията местната власт да получи обратна информация какъв точно вид бизнес се очаква да се развива, за да може да предвиди специалистите и хората, които да бъдат насочени към програми, които да задоволят нуждите на този бизнес.
Освен това в начален етап е и обсъждането на държавен прием в училищата, където да бъдат разкривани паралелки, които да са пряко насочени в тази посока.
Прогнозите за развитието на пазара на труда в следващите пет години не са добри, каза той, обяснявайки, че ще имаме проблем.
Марков даде пример с това, че Индийската търговска промишлена палата в България искат активно да наложат и внесат работници в България, за да запълнят и към момента съществуващия вакуум. Според него обаче ние първи трябва да се възползваме от собствения си потенциал.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
