Преодоляването на проблемите при въвеждането на новия модел за определяне размера на такса смет изисква обединяване на капацитета на общините. Около това мнение застанаха категорично кметовете от Сдружението на Югозападните общини на работна среща.
Кметът на Сандански Атанас Стоянов, който е председател на СЮЗО, сподели, че инициативата е провокирана от множеството нерешими въпроси, пред които се изправят общините при подготовката на новите план сметки за чистота и местните наредби за ТБО. Той подчерта, че е нужно всички участници в процеса на управление на отпадъците да обърнат сериозно внимание на своя дял от ангажимента към обществото. Приоритет за местната власт е и активната комуникация с гражданите. Не по-малко активна работа ще бъде необходима и с общинските съветници, защото реформата е свързана с цялостна промяна на процесите, свързани с управлението на отпадъците, а новата ТБО е резултатна величина от усилията на всички.
Кметът на Сандански и неговите колеги от региона нямат съмнение, че новият модел за определяне на ТБО според издадената от МФ наредба, ще доведе до сериозно увеличение в размера на таксата, но те са убедени, че цялостно преразглеждане на всички процеси в управлението на отпадъците е крайно наложително, защото и в момента всички общини дофинансират средствата за чистота. Въпреки високия процент събираемост на местните данъци и такси, това е ясна индикация, че логиката на досегашните разчети не е съобразена с реалните разходи.
Трудните задачи
Във всички общини са формирани екипи от еколози, юристи, финансисти и общински съветници, които проиграват различни варианти, според спецификата на населените места. Процесът е сложен и допълнително утежнен от липсата на ясен алгоритъм в подхода и на коректни данни за ползвателите на имотите, за заетите лица в предприятията, за обема на генерирани отпадъци и др. Преминаването към новата база за определяне на ТБО и подготовката на нормативните документи на местно ниво от друга страна могат да бъдат гаранция за повече справедливост по отношение на начисляването и по-добро качество на услугите по поддържане на чистотата в обществените пространства.
Представителите на повече от 20 общини – кметове, експерти, общински съветници и председатели на ОбС подчертаха, че въвеждането на модела замърсителят плаща при определянето на такса смет е трудна задача за всяка община поотделно и затова е необходимо обединяване на усилията и капацитета. Те подчертаха, че процесът е немислим без подкрепата на държавните институции и на всички ангажирани страни.
Хората плащат 5 пъти за едно и също нещо, поради лоши решения
“Имаме общ проблем”, подчерта кметът на Благоевград Методи Байкушев, който според него се корени в многото натрупани грешки и несполучливи решения през годините. Той даде показателен пример: за безвредното унищожаване на пластмасовата бутилка от минерална вода, гражданите плащат заложената в цената продуктова такса още при купуването й; втори път – чрез таксата за битови отпадъци; трети път – на инсталацията за сепариране, където я отделят от смесения отпадък; още веднъж – при депонирането на боклука; и пети път – чрез отчисленията по ЗУО, които ежегодно внася общината. Така на практика 5 пъти гражданите плащат за едно и също нещо, поради лоши решения. За първи път държавник подчерта, че политиката за изграждане на регионални депа със сепариращи инсталации, за която през предходните два мандата бяха инвестирани европейски средства, не само че не води до решаване на проблема, но и го задълбочава повече.
Методи Байкушев, кмет на Благоевград припомни: “Йерархията на европейската политика е първо – недопускане или намаляване на генерирането на отпадъци, където не е възможно – повторно използване, където отпадъците позволяват – рециклиране, преработване и едва в краен случай – депониране. Ние в момента не правим нищо от първите 4 неща – направо депонираме”.
Защо разделното събиране е толкова важно
“Формално въведените междинни звена за сепариране и порочната система за организация на разделното събиране не решават нито екологичния проблем, нито финансовия”, подчерта Методи Байкушев и допълни, че общата задача, която трябва да решат всички общини, преди да пристъпят към въвеждането на новия модел е разделното събиране на отпадъците. Ако успеем да убедим хората, това ще стане необратим процес. Щом отговорните организации за оползотворяване на отпадъците от опаковки не желаят да го правят, ще го правят общините. Ще спестим пари от предварително третиране, от сметосъбиране, от извозване и от депониране и от отчисления”, смята кметът на Благоевград. Според него в момента общините се лутат в лабиринта на една наредба, за която никой не е готов, дори тези, които са я писали, защото никой не може да си представи как може да бъде събрана нужната информация, за да сработят формулите и прогнозните разчети.
В нито една община таксата не покрива разходите за управление на отпадъците
Байкушев подчерта, че подходът, наложен в много общини през последните години, да не се вдига ТБО е грешно послание. “В нито една община ТБО не покрива разходите за управление на отпадъците”, каза благоевградският кмет. Популисткият подход да не се вдига ТБО поетапно, съобразно ръста на разходите, води както до системни дефицити, така и до необходимостта сега общините да предприемат сериозен и рисков скок.
“Трябва ясно да заявим, че вдигането на ТБО е неизбежно”, категоричен бе кметът. И допълни: “Гражданите имат право и трябва да знаят, че общините предосттавят много скъп пакет услуги по сметосъбиране, извозване и третиране на отпадъци и почистване на обществените пространства, срещу пари, които не съответстват на релните разходи. Системата трябва да бъде уравновесена”.
Най-честият избор на местните власти
Обсъжданията очертаха общи по своя характер трудности. За въвеждане на идеалния модел за определяне на ТБО според количеството генерирани отпадъци е необходим огромен финансов ресурс за обезпечаване на първоначалните инвестиции в технология, машини и съоръжения. При липсата на подобна готовност, по-голяма част от администрациите се ориентират към един от възможните варианти – определяне на размера на таксата според ползвателите на даден недвижим имот. Тази възможност също не се очертава като безпроблемна, предвид недостатъчната адекватна информация за всички необходими параметри за изчисленията и липса на опит и възможности за менажиране на евентуалните обжалвания.
Липсата на коректни данни за ползвателите – често срещан проблем
Липсата на коректни данни за ползвателите на имоти е общ проблем за общините. По време на дискусията кметовете от Югозапада се обединиха около намерението да обменят опит от досегашната работа на своите екипи и да търсят унифициран подход за набиране на данни. Това би създало и сравнително сходни условия за жителите на населени места с подобни характеристики. Местните лидери ясно си дават сметка, че върху тях се стоварва огромната отговорност поети от държавата ангажименти по европейски политики да бъдат приложени на практика, но са убедени, че ако успеят да подредят добре системата, ще имат възможност да поддържат градовете по-чисти и хората като цяло ще бъдат по-доволни.
Опитът на Кюстендил
Кметът на Кюстендил инж. Огнян Атанасов е категоричен, че местните парламенти трябва да бъдат въвлечени в целия процес от началото, за да бъдат ангажирани с приемането на правилата и разчетите. Тяхната активност в процеса на работа е мерило за отговорния им подход към предстоящата важна трансформация.
Той сподели обстойно със своите колеги какво е предприето в общината, за да бъдат получени реални и коректни данни. С инвентаризацията на съдовете за смет по населените места са натоварени кметовете на селищата. Общината предвижда различни подходи към различните типове населени места и градски зони. Закупени са пилотно 2 системи за измерване на отпадъците, които са монтирани на камионите на общинското дружество за сметосъбиране. Провеждат се системни наблюдения за количеството генерирани отпадъци. Сериозен проблем, пред който се изправя общината, е това, че търговските обекти използват контейнерите, предназначени за жилищните сгради, за да не заявяват необходимите им съдове за смет и да избегнат плащане на ТБО. В момента е в ход кампания за приканване на бизнеса за отговорно поведение по отношение управлението на отпадъците, като съдове могат да бъдат поръчани чрез общинското предприятие. Кюстендил се ориентира към добрата практика на община Стара Загора, на гражданите да бъдат предоставени преференции при предаване на определени количества разделно събрани отпадъци на специално изградена общинска площадка.
Местата за контейнерите
За всички общини най-сериозният проблем остава избора на подход към обитателите на многофамилни жилищни сгради. От една страна съдовете трябва да гарантират достъп само на живеещите, от друга страна общината трябва да създаде условия за разделно събиране – т.е. да осигури специализирани съдове. Не навсякъде е възможно обособяването на клетки с контейнери, така наречените зелени острови. Сериозно изпитание остава технологията за мерене на индивидуално изхвърления отпадък. В зависимост от избрания модел, община Кюстендил предвижда закупуването на допълнителна техника за общинското дружество. В този аспект община Костинброд въвежда експериментално обемни контейнери за всеки вход на многофамилните сгради.
Нецелесъобразни, според участниците в дискусията, са регламентираните досега в отделни общини привилегии за училища и детски градини, които биват освобождавани от ТБО, както и обособяване на населени места, в които не се дължи такса за чистота. В Кюстендил подобна порочна практика води до натоварване на контейнерите в съседни села или до образуване на нерегламентирани сметища.
Сериозен проблем срещат както общините, така и бизнесът със събирането на сортираните отпадъци. Организациите за оползотворяване, които са отговорни за това, отказват да се ангажират с търговски обекти и нерядко отклоняват исканията на общините за поставяне на повече съдове за разделно събиране. “Това принуждава общините да извозват сепарирани отпадъци, без да имат законово право да го правят”, обърнаха внимание кметове. Така на практика общински дружества вършат работата на лицензираните компании, които получават за тази дейност възнаграждение от държавата – нонсенс, който е факт в повечето общини в страната.
Община Кюстендил е изправена и пред още едно предизвикателство: няма регионално депо за отпадъци, няма работеща сепатрираща инсталация. Такава е изградена едва сега, но все още не е избран оператор и това обстоятелство още повече усложнява разчетите.
Общините разполагат с 2 месеца и 10 дни. До 20 октомври общинските наредби за ТБО трябва да бъдат обявени за обществено обсъждане.
Трайко Младенов, кмет на Костинброд, обърна внимание, че увеличението на такса смет ще бъде драстично, а натискът върху кметовете – огромен. По думите му проблемът се усложнява от дистанцирането на държавните институции и от факта, че темата остава табу, а общественият контекст допълнително усложнява работата на кметовете и заплашва репутацията на общините.
Засега общините подминават темата за евентуални санкции при неспазване на ангажиментите по отношение на новите местни наредби. Липсата на реални контролни правомощия на местната власт, гарантирани от закона, е сериозен проблем, който все още не е на дневен ред.
Опитът на Костинброд
Костинброд е общината, която е изградила подземни контейнери в жилищните блокове, заключвани с чип. “Целта на експеримента е да даде ориентир за образуваните отпадъци от живеещите и да даде възможност за изготвяне на обективни разчети”, сподели кметът. Софтуерните системи, които събират данните от всички съдове и машини, обаче, са изключително скъпи. Живеещите в многофамилните сгради, където са изградени подземни контейнери, демонстрират силна ангажираност. В същото време се наблюдава и сериозно струпване на отпадъци извън контейнерите. Сериозен остава проблемът с едрогабаритните отпадъци, наблюдават в Костинброд.
Странна аномалия отбелязват анализите на данни от общината: 17 000 души по адресна регистрация генерират, по данни на сметоизвозващите фирми, ок. 13 000 тона боклук годишно. Това прави по ок. 700 – 800 кг на човек, което е огромно количество и поражда основателни съмнения в коректността на данните.
Община Костинброд изгражда по белгийски модел център за разделно събиране на отпадъците, където гражданите могат да предават сепариран боклук и да трупат точки по своята сметка, които ще доведат до намаляване на дължимата такса смет за следващата година. Очаква се в следващите 2-3 месеца центърът да бъде изцяло изграден и оборудван.
Махалите с множество незаконни постройки
Обхващането на махалите с множество незаконни постройки е сериозно предизвикателство за много от общините с компактни малцинствени общности. “Значителното разстояние до депото, където се извозва отпадъка от общината, значително завишава разходите за управление”, подчерта кметът на Ихтиман Калоян Илиев. Сериозен проблем е и фактът, че в част от населените места ТБО досега не е начислявана. В тези селища жителите ще усетят драстична разлика в размера на дължимите плащания към общините. Пречка за коректните прогнозни изчисления е и възможността за деклариране на необитаем имот. Внезапни проверки по места установяват невярно декларирани обстоятелства. Общината обмисля засичане с разходите за електроенергия и вода, при съмнения за неизрядност. В момента общината дофинансира разходите по чистота с ок. 600 – 800 000 лв. годишно от собствени средства. Опасенията на кмета са за възникване на множество нерегламентирани сметища извън населените места. И сега част от фирмите, строящи сгради в общината, наемат фирми еднодневки за извозването на отпадъци, които скоро се оказват в близките дерета. В този бизнес активно се включват и деца, за да бъдат избегнати евентуални санкции при установяване на нарушителя.
Калоян Илиев, кмет на Ихтиман, предупреди: “Не сме дорасли за тази методика. Ще завишим ТБО, няма да има събираемост и ще напълним деретата с отпадъци. Държавата трябва много активно да се намеси”.
“Трудно може да бъде намерена унифицирана формула за определяне на бъдещата ТБО”, смята кметът на Банско Стойчо Баненски. Спецификата на общините, диктува необходимостта от повече гъвкавост по места. 1 млн. от парите на данъкоплатците в Банско отиват за дофинансиране на дейностите по чистота. Проблем пред екипа, ангажиран с подготовката на разчетите в Банско, е сезонният характер на туризма в региона. От 13 000 жители в активния зимен период населението в общината достига 30 000 души. За планинските общини значителен дял от разходите се пада и на зимното почистване.
Разнообразието на туристически обекти в общината силно модифицира всяка от възможните методики, сподели кметът на Банско. Настанителната база включва от големи хотели до еднофамилни къщи. В много от изградените апартхотели собственост придобиват граждани на чужди държави, в това число и извън ЕС. Те освен, че не живеят постоянно в имотите си, но и ги отдават под наем и засега общината няма адекватно решение за проблема.
Подобен е и казусът с помещенията за търговски цели, които се отдават под наем при това сезонно. Масова практика е да се регистрират кухи фирми, които при констатиране на нарушение, не могат да обезпечат задълженията си с имущество.
За всички тези аспекти на проблема в община Банско са създадени комисии, общински съветници участват активно в тяхната работа. Кметът лично присъства на обсъжданията и констатира тревожния факт, че по значителна част от проблемите общините са безсилни да намерят решения.
