Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Кюстендил нараства, но значително по-бавно от средния. Пазарът на труда се развива добре. Заетостта се увеличава, а безработицата намалява. Инвестиционната активност в област Кюстендил е сред най-слабите в страната. Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа остава висока. Усредненият размер на местните данъци в общините от област Кюстендил е близък до средния. Оценката за прозрачността в работата на местните администрации се повишава, но остава ниска.
Кюстендил е сред областите с най-застаряващо население. Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика остава ниско, а резултатите на учениците са незадоволителни. Здравната система в областта е сред тези с най-висок брой на общопрактикуващите лекари. Престъпленията са малко, а разкриваемостта им – висока. Обемът на образуваните битови отпадъци в областта е нисък, но предадените за третиране и рециклиране отпадъци са малко. Културният живот и туризмът в област Кюстендил остават слабо интензивни. Това са част от изводите в обзора на региона на Института за пазарна икономика (ИПИ).
ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
Доходи и стандарт на живот
Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Кюстендил нараства значително по-бавно от средния, достигайки 13,6 хил. лв. (при 26,0 хил. лв. в страната) през 2022 година.
Заплатите и пенсиите също се увеличават сравнително бавно. През 2022 г. средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение е 14,0 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната) и отново е втората най-ниска в страната (след тази в област Благоевград). Средната месечна пенсия за 2023 г. пък достига 821 лв. (при 784 лв. в страната).
Коефициентът на Джини, измерващ подоходното неравенство, намалява и остава по-нисък от средния за страната. Намаляващо и ниско продължава да е и нивото на бедност в областта. През 2023 г. делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, е 16,1% (при 20,6% в страната).
Пазар на труда
През 2023 г. пазарът на труда в областта се развива сравнително добре. Заетостта нараства значително, а безработицата намалява. Коефициентът на заетост достига 78,9% и за трета поредна година се задържа на по-високо от средното ниво (76,2% в страната). Коефициентът на безработица пък се свива до 7,7%, макар че остава над средния (5,3% в страната).
Образователната структура на работната сила също се подобрява. Кюстендил е сред областите с най-висок дял на работната сила със средно образование (70% при 55% в страната), което отговаря на индустриалния профил на областта. Населението на възраст 25–64 години с висше образование нараства до 26% (при 31% в страната), а делът на тези с основно и по-ниско образование е един от най-ниските в страната.
Предизвикателство пред пазара на труда остава застаряването на населението. Делът на населението в трудоспособна възраст се свива до 55,6% (при 58,5% в страната).
Инвестиции и бизнес
Инвестиционната активност в област Кюстендил е сред най-слабите в страната и през 2022 година. Броят на нефинансовите предприятия е 64 на хиляда души (при 70 на хиляда души в страната). Наблюдава се повишение на инвестициите, както и на обема на произведената продукция, но относителният им обем остава нисък. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи на човек от населението достигат 2,1 хил. лв. (при 4,3 хил. лв. в страната), а преките чуждестранни инвестиции – до 423 евро (при 4,5 хил. евро в страната). Стойността на произведената продукция в областта нараства до 77,3 хил. лв. на нает (при 122,4 хил. лв. в страната). Същевременно делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби е сравнително висок – 35% (при 29% в страната).
Усвояването на европейски средства също изостава. Към 30 юни 2024 г. изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми в областта са 2127 лв. на човек от населението (при 3175 лв. на човек в страната). В рамките на областта най-много са изплатените средства в община Рила.
Инфраструктура
Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа в областта остава по-висока от средната в страната и през 2023 година. По-висок е и делът на автомагистралите и първокласните пътища – 21% (при 19% в страната), както и този на пътната настилка в добро състояние – 56% (при 40% в страната).
Делът на домакинствата с достъп до интернет в областта през 2023 г. намалява до 83% и е по-нисък от средния за страната (89%).
Дяловете на населението с достъп до обществена канализация и до такава, свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води, са близки, макар и по-ниски, от средните за страната – съответно 70% (при 75% в страната) и 62% (при 67% в страната) през 2022 година.
Местни данъци
Усредненият размер на местните данъци в общините от област Кюстендил е близък до средния за страната през 2024 година. Размерът на ставките обаче е разнопосочен. Докато местните данъци върху прехвърлянето на собственост и търговията са сравнително ниски, тези върху превозните средства и недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица са по-високи от средните.
Размерът на местните данъци върху търговията на дребно в общините от областта е средно 10,14 лв. на кв. м (при 13,08 лв. на кв. м в страната).
В рамките на областта най-ниски като цяло са данъците в община Трекляно, а най-високи – в община Кочериново.
Администрация
Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и предоставянето на услуги на „едно гише“ се задържат над средните за страната през 2024 година. Оценката за прозрачността в работата на органите на местното самоуправление нараства и вече не е най-ниската в страната, макар да остава сравнително ниска – 58,7% (при 69,3% в страната).
Делът на собствените от общите приходи в общините от областта е 20% (при 27% в страната), а покритието на общинските разходи с местни приходи – 67% (при 74% в страната) през 2023 година. Това е показател за високата зависимост на местните финанси от трансфери от държавния бюджет.
СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ
Демография
Коефициентът на естествен прираст продължава да е значително под средния за страната със стойност от –13,8‰ в областта при –6,8‰ в страната през 2023 година. Коефициентът на механичен прираст обаче е положителен (4,3‰), макар че не може да компенсира бързото намаляване на населението. Делът на децата до 4-годишна възраст е 3,7% (при 4,5% в страната), а на хората над 65 години – 28,5% (при 23,8% в страната).
Гъстотата на населението е сравнително ниска – 1048 души на кв. км в урбанизираните територии (при 1221 души на кв. км в страната) през 2023 година.
Образование
Делът на децата в детските градини в областта се повишава и се изравнява със средния за страната – 88% през 2023 година.
Нетният коефициент на записване на населението в V–VII клас в областта се увеличава през 2023 г. до 91% и е малко над средния за страната (91%). Делът на второгодниците обаче също се повишава и се изравнява със средния (1,2%). Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика е изключително ниско най-вече заради раздутия прием в специалности, осигуряващи кадри за ИКТ сектора, и сравнително свития прием за сектора на транспорта.
Резултатите на учениците остават сравнително ниски и през 2024 година. Средният успех на националното външно оценяване по математика е 35,8 точки (при 42,9 т. в страната). Успехът на матурата по български език и литература пък е „Добър“ 4,20 (при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки – 8,9% (при 8,7% в страната).
Кюстендил е сред малкото области, в които няма университет или филиал на такъв.
Здравеопазване
Делът на здравноосигурените традиционно е висок и през 2023 г. на практика обхваща цялото население на областта (при 95% в страната). Броят на леглата в местните многопрофилни болници е около, но под средния за страната. Използваемостта им обаче остава ниска – 44% (при 56% в страната). Относителният брой на аптеките е по-малък от средния за страната.
Кюстендил е сред областите с най-висок брой на общопрактикуващите лекари (един лекар на 1443 души население при 1701 души в страната), но при специалистите има относителен недостиг.
Коефициентът на детска смъртност остава нисък, но продължителността на живота е под средната за страната.
Ред и сигурност
През 2023 г. натовареността на наказателните съдии в областта остава под средната, което обаче не се отразява в голяма степен на бързината на правораздаването. Един съдия в Окръжния съд разглежда средно по 12,4 дела месечно (при 14,4 дела месечно на съдия в страната), а в Административния съд – 12,5 (при 14,8 в страната).
В 3-месечен срок са приключили 92% от наказателните дела (при 91% в страната) и 75% от административните (при 72% в страната). Кюстендил е областта с най-нисък дял на гражданските дела, приключили в 3-месечен срок – 45% (при 65% в страната).
Относителният брой на регистрираните престъпления в областта леко се повишава, но остава под средния за страната през 2023 година. Същевременно разкриваемостта им се увеличава до 57% (при 53% в страната). Броят на полицаите спрямо населението в областта е по-висок от средния.
Околна среда
Обемът на образуваните битови отпадъци в областта остава сред сравнително ниските, но се повишава бързо през последните години. През 2022 г. той е 372 кг на човек годишно (при 488 кг на човек в страната). Същевременно обаче предадените за третиране и рециклиране отпадъци са малко над половината – 51% (при 76% в страната).
Делът на горската територия е сравнително висок (42% при 33% в страната), но и делът на нарушената територия е над средния за страната (0,6% при 0,4% в страната) през 2023 година. Инсталираните ВЕИ мощности са над средните за страната спрямо населението. Кюстендил е сред областите с най-малка нужда от охлаждане през топлите дни, но и сред тези с най-високо потребление на питейна вода.
Култура и туризъм
Културният живот в област Кюстендил не е особено интензивен и през 2023 година. Единствено посещенията на местните музеи спрямо населението са повече от средния им брой в страната – 1062 на хиляда души в областта при 770 на хиляда души в страната. Относителният брой на посещенията на кината, театрите и библиотеките остава значително под средните за страната стойности.
Броят на леглата в местата за настаняване леко се свива до 38 на хиляда души (при 56 на хиляда души в страната), но реализираните нощувки нарастват до 2290 на хиляда души (при 4167 на хиляда души в страната). Голям скок се вижда и при броя на нощувките през онлайн платформите на споделената икономика, въпреки че и неговата относителна стойност е сравнително ниска.
