Брутният вътрешен продукт, заплатите и пенсиите в област Пазарджик продължават да нарастват, но остават сравнително ниски. Заетостта и безработицата се увеличават едновременно. Инвестиционната и бизнес активност в областта са слаби. Гъстотата на пътната мрежа, както и делът на автомагистралите и първокласните пътища са по-ниски от средните, но качеството на пътната настилка в областта остава сравнително високо. Усредненият размер на местните данъци е нисък. Прозрачността в работата на администрацията се оценява сравнително ниско. Обзор правят от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Коефициентът на естествен прираст в област Пазарджик се повишава и изпреварва средния за страната. Резултатите на учениците се запазват сравнително ниски. Достъпът до общопрактикуващи лекари е по-добър от средния за страната, но при лекарите специалисти има определен недостиг. Престъпленията остават сравнително малко, а разкриваемостта им е над средната за страната. Пазарджик продължава да е първенец по инсталирани ВЕИ мощности. Посещенията на театрите спрямо населението се увеличават и се задържат над средните стойности за страната.
ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
Доходи и стандарт на живот
Брутният вътрешен продукт в област Пазарджик продължава да нараства сравнително бързо и през 2022 г., но остава сравнително нисък. Стойността му на човек от населението достига 15,5 хил. лв. (при 26,0 хил. лв. в страната). Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в областта е 16,4 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната). Пенсиите растат с близко до средното увеличение за страната и през 2023 г., достигайки с 712 лв. месечно (при 784 лв. в страната).
Коефициентът на Джини за подоходно неравенство е близък, но под средния за страната и през 2023 година. Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, запазва нивото си над средното за страната – 27,2% в областта (при 20,6% в страната).
Пазар на труда
Делът на населението в трудоспособна възраст в областта през 2023 г. продължава да намалява до 57,4% и да се отдалечава от средния за страната –58,5%.. Заетостта и безработицата нарастват едновременно. Коефициентът на заетост достига 75,3% (при 76,2% в страната), а този на безработица – 8,0% (при 5,3% в страната).
Предизвикателство за местния пазар на труда остава образователният профил на работната сила. Делът на висшистите леко се повишава, но и през 2023 г. е най-ниският в страната с 15% (при среден 31%). Делът на работната сила с основно и по-ниско образование пък намалява, но и той остава сравнително висок – 23% (при 15% в страната).
Инвестиции и бизнес
Инвестиционната и бизнес активност в областта са слаби и през 2022 г., въпреки че се забелязват някои положителни тенденции. Броят на предприятията остава нисък – 51 на хиляда души от населението (при 70 на хиляда души в страната). Вътрешните и външните инвестиции нарастват и са над тези в повечето области. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи достигат 3,3 хил. лв. на човек от населението, а преките чуждестранни инвестиции – 3,0 хил. евро на човек. Стойността на произведената продукция в областта продължава да се повишава и достига 100,0 хил. лв. на нает. Делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби се задържат на малко под средното ниво.
Повишение има и при усвояването на европейски средства, но те остават сравнително малко. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми е 2149 лв. на човек от населението (при 3175 лв. на човек в страната). В рамките на областта най-много са изплатените средства в община Панагюрище, а най-малко – в община Ракитово.
Относителните разходи за научноизследователска и развойна дейност нарастват.
Инфраструктура
Гъстотата на железопътната мрежа в област Пазарджик е по-висока от средната за страната и през 2023 година. Гъстотата на пътната мрежа, както и делът на автомагистралите и първокласните пътища са по-ниски от средните, но качеството на пътната настилка в областта остава сравнително високо. Делът на пътната настилка в добро състояние намалява леко до 55% (при 40% в страната).
През 2023 г. достъпът на домакинствата до интернет се свива до 83% и продължава да е по-нисък от средния за страната (89%).
Достъпът до обществена канализация е близък до средния – 72% (при 75% в страната). Свързаността с пречиствателни станции за отпадъчни води обаче изостава значително – 42% (при 67% в страната) през 2022 година.
Местни данъци
Усредненият размер на местните данъци в общините от област Пазарджик е сравнително нисък и през 2024 година. При всички разглеждани данъци средните ставки в областта са по-ниски от средните за страната. Значително по-ниски от средните са данъците върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица и превозните средства.
В рамките на областта най-ниски са средните данъци в община Батак, а най-високи – в община Ракитово.
Администрация
Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и предоставянето на административни услуги на „едно гише“ в областта през 2024 г. като цяло задържат нивото си и са по-ниски от средните за страната. Средната оценка и на двата показателя е 3,2 т. (от максимум 4,0 т.) при 3,4 т. в страната. Оценката за прозрачността в работата на органите на местното самоуправление в областта намалява леко и остава сравнително ниска – 63,1% (при 69,3% в страната) през 2024 година.
Делът на собствените от общите приходи на общините в областта е 20% (при 27% в страната) през 2023 г., а покритието на общинските разходи с местни приходи – 68% (при 74% в страната).
СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ
Демография
Коефициентът на естествен прираст в област Пазарджик се повишава и изпреварва средния за страната, въпреки че остава отрицателен със стойност от –7,3‰ (при –6,8‰ в страната) през 2023 година. Областта продължава и да привлича население и коефициентът на механичен прираст е положителен – 3,1‰.
Делът на децата до 4-годишна възраст е равен на средния за страната (4,5%), а делът на хората над 65години остава малко по-висок – 24,3% в областта при 23,8% в страната.
Пазарджик е сред областите със сравнително висока гъстота на населението – 1546 души на кв. км в урбанизираните територии (при 1221 души на кв. км в страната) през 2023 година.
Образование
Нетният коефициент на записване на населението в V–VII клас намалява през 2023 г. и продължава да е по-нисък от средния за страната. Висок остава делът на второгодниците – 2,0% (при 1,2% в страната). Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика се влошава – има недостиг на специалности, свързани с преработващата промишленост, за сметка на непропорционално много бройки в ИКТ специалности.
Резултатите на учениците от областта през 2024 г. също остават сравнително ниски. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас в областта е 37,5 т. (при 42,9 т. в страната). Успехът на матурата по български език и литература е „Добър“ 4,10 (при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки – 13,5% (при 8,7% в страната).
В областта няма университети или филиали на такива.
Здравеопазване – незадоволително
Средната продължителност на живота в областта се повишава, но остава по-ниска от средната за страната. Коефициентът на детска смъртност обаче се увеличава и е сравнително висок и през 2023 година. Делът на здравноосигурените в областта се задържа под средния за страната.
Достъпът до общопрактикуващи лекари в областта е по-добър от средния за страната, но при лекарите специалисти има определен недостиг. Броят на леглата в местните многопрофилни болници традиционно е по-висок от средния и през 2023 г. е 7,4 на хиляда души от населението (при 6,1 на хиляда души в страната), а използваемостта им е съизмерима със средната (56%), което говори за развита и добре функционираща здравна мрежа. Пазарджик е сред областите с най-голям брой аптеки спрямо населението (само след този в област Бургас).
Ред и сигурност – средно
Средната натовареност на съдиите в Окръжния съд в областта е сравнително ниска, но тази на съдиите в Административния е сред най-високите в страната (само след област Благоевград) през 2023 година. Това се отразява и на бързината на правораздаването. Делът на наказателните дела, приключили в 3-месечен срок, е 96% (при 91% в страната), а на гражданските – 73% (при 65% в страната), докато този на административните е 64% (при 72% в страната).
Престъпленията в областта остават сравнително малко, а разкриваемостта им е над средната за страната. През 2023 г. броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в областта е 8,2 на хиляда души от населението (при 11,3 на хиляда души в страната), а разкриваемостта расте значително до 64% (при 53% в страната). Броят на полицаите спрямо населението в областта е сравнително нисък.
Околна среда – много добро
Представянето на Пазарджик в тази категория отново поставя областта на челните места (на второ място след област Смолян). Основната причина за това е, че Пазарджик продължава да е първенец по инсталирани ВЕИ мощности – 5,9 kW на човек от населението (при 1,0 kW на човек в страната) през 2024 година.
Образуваните битови отпадъци в областта са над средните. Делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци нараства значително и през 2022 г. изпреварва средните стойности – 87% в областта (при 76% в страната).
Пазарджик е областта с втория най-голям горски фонд (след Смолян) – горската територия е 55% (при 33% за страната). Делът на нарушената територия пък е равен на средния за страната – 0,4%. Горските територии обясняват и сравнително ниската нужда от охлаждане в областта.
Култура и туризъм – незадоволително
Посещенията на кината в областта нарастват – 192 на хиляда души, но остават значително по-малко от средните за страната (684 на хиляда души) през 2023 година. Сравнително малко продължават да са и посещенията на местните библиотеки. Посещенията на театрите спрямо населението се увеличават и се задържат над средните стойности за страната. Близо, но под средните пък са посещенията на музеите в областта.
Броят на леглата в местата за настаняване достига 37 на хиляда души (при 56 на хиляда души в страната), а реализираните нощувки за първи път надхвърлят средните за страната – 5014 на хиляда души (при 4167 на хиляда души в страната).
