Половината от общините у нас са изправени пред демографски срив. Това алармираха пред kmeta.bg от Института за пазарна икономика (ИПИ). Баланс има между броя на общините, където делът на децата расте между 2016 и 2020 г. – те са 127, спрямо 126, в които делът намалява. В 12 остава непроменен. Най-бързо расте делът на децата в Симеоновград (+2,4 пр.п) и Братя Даскалови (+1,6% пр.п), а най-бързо намалява в Джебел и Каолиново, с по 2,6 пр.п.
През миналата година общият брой на населението под 15-годишна възраст в страната е 999 хиляди души. Почти 1/5 от тях, или 197 хиляди са в столицата, 54 хиляди в Пловдив, а 52 хиляди – във Варна. Най-малко деца пък има в Трекляно (35), Бойница (38), Макреш и Невестино (по 82). Броят на децата намалява в периода между 2016 и 2020 г. в 205 общини.
Оформят се няколко района с нисък дял на децата – по западната граница, край Дунав, в Родопите. В столицата делът на децата е точно 15%. В повечето общини този дял е в диапазона между 10 и 15 на сто от цялото население – в него попадат 173 общини.
Какво показва статистиката?
Ако се обърнем към сухата статистика, ще видим, че за последните 30 години населението на България е намаляло с 1,5 милиона души. Очаква се негативният тренд да бъде потвърден и от новото преброяване на населението през есента.
По данни на НСИ, през 1992 г. в България са живеели 8 487 317 души, през 2001 г – 7 932 984, а през 2011 г. – 7 364 570. Към 31 декември 2019 г. населението у нас е 6 951 482 души. Тоест, за 30 години хората са намалери с 1,5, млн. души, от началото на този век с около милион, а за последното десетилетие вероятно с още близо половин милион.
Предизборните обещания за демографската криза
Преди всеки вид избори демографската криза е сред основните приоритети на партиите в кампаниите им. Всеки обещава пари срещу изчезването на България, а финансовите стимули за ин витро и пари кеш за всяко бебе се раздават щедро от кметовете. Идеите не спират дотук – политиците обещават и данъчни облекчения за родители, увеличаване на майчинството през втората година, до 10 хиляди лв. за всяко второ и трето дете на родители, които работят и са осигурени за последните две години. Някои от изискванията са явно дискриминационни и няма как да се случат реално.
“Единственото, което ще свърши работа и е доказано вече като ефективен метод, е осигуряването на работа и добър социален статус – това води след себе си и повече деца в семействата”, коментират изхода от демографската криза от ИПИ. И дават пример с големите общини, където има прираст, тъй като стандартът на живот е по-висок.
Трябва да се работи и за връщането на сънародниците ни от чужбина, които вече десетилетия имат изграден живот зад граница – там се реализират професионално, там създават семействат и там се раждат децата им.
По какво изпреварваме Германия и Словакия?
Все пак има и едно положителна новина. По данни на Евростат България се нарежда добре що се отнася до един от най-важните показатели за раждаемостта – коефициента на плодовитост. Това е средното число деца, което една жена ражда по време на живота си. За България той е 1,58, което е над средното за ЕС (1,53 през 2019 г.). По този показател България изпреварва страни като Германия, Нидерландия, Словакия и Унгария.
Това обаче не трябва да ни успокоява, тъй като броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години) намалява с около 27 хиляди през 2019 г., а спрямо 2011 г. е спаднал дори със 186 хиляди.
Ковид кризата върна хората на село
От ИПИ отчитат положителен ефект от ковид кризата при демографската промяна на България – хората преоткриха селото. Тази миграция – от града към селото, се случва за първи път след близо век. Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област Пловдив. Областта с най-голям относителен дял в миграционния поток към област Пловдив е София.
Това, че много хора се върнаха от чужбина заради загуба на работа или за да бъдат по-близо до семействата си, няма как да компенсира процеса на емиграция, който продължава повече от 20 години. Това, че хора със спестявания и възможност за дистанционна работа избраха (от епидемична гледна точка) по-безопасния живот на село, не може да компенсира липсата на целенасочена политика към цялата страна, а не само към столицата и още 2-3 по-големи града.
