Гергана Николаева е сред най – красивите лица и гласове на оперната сцена у нас. Завършва музикалната академия „Панчо Владигеров“. През 2009 година е финалист на Международния конкурс за оперни певци “Ritorna vincitor” в Еркулано, Италия. Солист е на Представителния ансамбъл на въоръжените сили. Създател е на уникалния формат „Всеки може да пее с Гергана Николаева“.
– Наистина ли всеки може да пее?
– Не само, че всеки човек може, но и трябва да го прави. Това носи положителна енергия, от която напоследък имаме голяма нужда. Създадох формата „Всеки може да пее с Гери Николаева“ точно преди да започне ковид кризата. Сънувах го. Станах и организирах всичко само за 2-3 седмици. Събра се една прекрасна група от 9 човека. Всички участници бяха изградени личности и професионалисти в своята сфера. Имахме заместник-декан, политик, мисис баба, директори на държавни институции, брокер. Този формат включва едномесечно обучение. Работим върху дишане, звукоизвличане, сценично поведение. След него всеки участник се качва на голяма сцена и пее пред публика.
– Предвижда ли се нов сезон на формата? И може ли да се проведе онлайн, заради ситуацията с пандемията в момента?
– Трябва да бъде на живо. Опитах се да го направя онлайн, но не се получи добър контакт. За нас, изпълнителите, е много важен личния контакт. При преподаването на пеене е важно звукът да е перфектен, за да може да се пресъздадат правилните усещания. В онлайн средата няма как слушателят да усети чувството, което изпълнителят иска да предаде. Надявам се през пролетта да стартира второто издание на „Всеки може да пее“, защото имаше голям интерес към първото.
– Има ли възрастови или някакви други ограничения при подбора на участниците?
– Нямаме ограничение във възрастта – никой не може да ти забрани да се чувстваш добре и да пееш. Няма възраст, няма граници. Всеки може да разчупи стереотипите и да премине границите, които сам си е поставил.
– Пеенето може ли да бъде вид терапия за освобождаване от стреса?
– Пеенето е една от най–хубавите терапии, според мен. Но ако попитате един художник, той ще ви каже, че е рисуването. Напоследък стават все по–популярни клубовете, в които рисуват групи от хора, пиейки чаша вино. Оказва се, че всеки може и да рисува.
– Изглежда, че хората търсят все повече творчески изяви. Как си го обясняваш?
– Проблемът е, че губим детето в себе си на една определена възраст. Поставяме си граници и започваме да се срамуваме да направим нещо извън стереотипите, които сме си поставили и които обществото ни е определило.
– Може ли да се върнем към детското в себе си чрез музиката?
– Точно това е единственият начин, по който може да се върнем и да накараме душата ни да се радва. Не сме дошли на този свят заради материалното. Мен ме прави щастлива духовното развитие.
– То ли е в основата и на книгата ви „Събудих се и беше утре“?
– Тази книга дава израз на моята душа. Чрез писането също успявам да извадя емоциите, които са в мен. За някои от тях, дори и не съм подозирала, че съществуват. В книгата са комбинирани мои стихове и рецепти за 6-степенно меню на Лео Бианки.
– Значи е комбинация от храна за тялото и за душата?
– Точно така. Тя докосва душата и защото е илюстрирана с картини на деца с онко-хематологични заболявания. Изпълнена е с тяхната любов и красота. Това им донесе емоция и надежда. Процент от продажбата е в тяхна подкрепа. Редактор е голямата ни поетеса Маргарита Петкова.
– Освен обща книга, с Лео Бианки имате и дуетна песен.
– Песента с Лео е сред любимите ми, защото аз изпълнявам фрагмент от „Набуко“, а той след това рапира и се получава една нестандартна и интересна комбинация.
-Имате дуети и с доста популярни български изпълнители. Има ли предпочитан сред тях?
– Аз направих цял албум с дуети през 2016-та година. Негов продуцент е Георги Красимиров – Герасим. В него се срещат поп музиката и класиката. Беше една много трудна среща. Ние, музикантите, трябва да бъдем отговорни, когато се докосваме до класическата музика. Половината албум е с популярни арии и фрагменти от класически произведения, но с модерни аранжименти. Другата половина е с дуети. Някои от тях са изградени върху опери. Първата песен направихме с Камен Воденичаров. Тя е изключително нежна и си мислех, че ще ми бъде любимата. След това направих със Силвия Кацарова. Да работиш с такава звезда е наистина голямо удоволствие. Получи се изключително силна песен. Текстът й е написан от Боби Мирчев. А тази, която създадохме с Орлин Горанов е изключително мелодична, нежна, красива и позитивна. Удоволствие беше и работата с Дичо. Той замести Камен Воденичаров, който не можа да присъства на концерта за промоцията на албума. След изявата ни, Дичо ми сподели, че е изпитал невероятна емоция. Предложи ми да направим още едно общо парче. Така се роди песента „Спомен“.
– Кое е по-важно в една песен – мелодията или посланието?
– Всичко е важно. Това е цялостен продукт. Но наистина трябва де сме внимателни какво послание отправяме с една песен. Когато текстът и музиката са в хармония, тогава се случва чудото.
-Какви концертни изяви ви предстоят?
– Щастлива съм, че на 26.04.2022 , от 19часа ще изнесем концерт във Военния клуб. Той е по повод 225 – тата годишнина от рождението на Шуберт и е част от Европейския музикален фестивал, организиран от агенция Кантус Фирмус. Ще имам честта да застана на сцената до Зорница Иларионова- цигулка, Марио Николов- тенор , Мартина Табакова – пиано , а Кристиян Чернев – чело.
През септември ще зарадваме публиката за Деня на София. Ще запазя в тайна детайлите, но отново имам щастието да работя с един от най-прецизните оркестри в България – този на Класик ФМ
– Какво си пожелава Гери Николаева да й се случи през 2022 година?
– Пожелавам си да имам възможността да запиша планираните песни и да изпея красивата музика, която ме чака тази година, както с прекрасниге ми колеги от Представителния ансамбъл на въоръжените сили, така и с уникалните класически музиканти, с които работя напоследък- Мила Георгиева и Георги Черкин
