Над 400 общински финансисти, данъчни експерти, счетоводители, вътрешни одитори, финансови контрольори, заместник-кметове и представители на местната власт от повече от 130 общини се събраха в Равда за 28-ата Национална среща на финансистите от общините – най-дългогодишния експертен форум на Националното сдружение на общините в Република България.
Тържествената част на 28-ата Национална среща на финансистите от общините беше посветена на 30-годишнината на НСОРБ. Приветствия към представителите на българските общини отправиха заместник-председателят на Управителния съвет на НСОРБ и кмет на Димитровград Иво Димов, членът на УС на НСОРБ и кмет на Монтана Златко Живков, първият изпълнителен директор на Сдружението Гинка Чавдарова, настоящият изпълнителен директор Силвия Георгиева и Даниела Ушатова, ръководител на екип „Местни политики и финанси“ в НСОРБ.
Срещата бе открита от Силвия Георгиева, която подчерта значението на форума като място за професионален диалог, обмен на опит и съвместно търсене на решения по ключовите въпроси на местните финанси. В изказването си тя отбеляза, че интересът към срещата е доказателство за силата на професионалната общност и за ефективното партньорство между НСОРБ и общинските експерти. И акцентира върху предизвикателствата, пред които са били изправени местните власти през последните години – пандемията, войната, политическата нестабилност и поредицата от забавени държавни бюджети.
Иво Димов обърна внимание на сложната бюджетна ситуация през настоящата година, като посочи, че общините отново са изправени пред забавено приемане на държавния и общинските бюджети. Въпреки това той изрази увереност, че професионалната общност ще успее да формулира необходимите решения и предложения по ключовите въпроси пред местните финанси.
Гинка Чавдарова подчерта, че общинската солидарност, професионализмът и постоянството са в основата на постигнатото до момента, и изрази увереност, че общинската общност ще продължи да отстоява една от своите най-важни цели – постигането на реална финансова децентрализация.
Златко Живков отбеляза, че през годините общинските финансисти са преминали през множество законодателни промени, финансови кризи и различни модели на управление, като същевременно са успели да съхранят и развият експертизата в общинските администрации. По думите му именно те често са корективът, който помага на кметовете да вземат реалистични решения и да съобразяват амбициите си с финансовите възможности на общините.
Откривайки дискусията, Иво Димов отбеляза, че за трети път в 30-годишната история на НСОРБ общините навлизат във втората половина на годината без приет държавен бюджет. Той направи преглед на развитието на отношенията между държавата и местната власт през последните десетилетия и подчерта ролята на Сдружението за утвърждаването на общините като активен участник в бюджетния процес.
По думите му през последните години местните власти са били принудени да работят в условията на пандемия, инфлация, енергийна криза, политическа нестабилност и чести смени на правителства, но въпреки това са успели да запазят финансовата устойчивост на общините и да осигуряват основните услуги за гражданите.
Димов припомни, че през 2025 г. НСОРБ е провело два пълни цикъла бюджетни преговори с министерството на финансите, в рамките на които са били договорени редица подобрения за общинските бюджети – както по отношение на делегираните от държавата дейности, така и по отношение на капиталовите разходи и възнагражденията. Според него основната задача на Сдружението в предстоящите разговори с финансовото министерство ще бъде именно защитата на вече договорените параметри.
Особено внимание той отдели на реформата на такса битови отпадъци. По негови данни едва 14 общини са преминали към новата методика за определяне на таксата, а преобладаващата част от местните власти продължават да работят по досегашния модел благодарение на договорения преходен режим. Затова НСОРБ ще настоява за ново удължаване на преходния период и за възможност реалното въвеждане на новата система да бъде отложено поне до 2028 г. Сред обсъжданите варианти е и пилотно прилагане на новата методика само в отделни населени места или райони през 2027 г.
В изказването си Димов акцентира и върху необходимостта от актуализиране на данъчните оценки на недвижимите имоти, които според него отдавна не отразяват реалната пазарна среда. Той представи и предложенията на НСОРБ за подобряване на събираемостта на местните приходи, включително промени при данъка върху възмездното придобиване на имущество, туристическия данък и други местни налози.
Кметът на община Монтана Златко Живков насочи вниманието към отражението на забавения държавен бюджет върху работата на местната власт. Според него общините са изправени пред риск да загубят значителна част от последната пълна година на настоящия местен мандат заради липсата на яснота по капиталовите програми и инвестиционните разходи.
Живков подчерта, че зад всяка успешна местна политика стоят реални инвестиции и че гражданите оценяват работата на общините именно чрез видимите резултати – ремонтирана инфраструктура, нови обществени услуги и подобрена среда за живот. Той предупреди и срещу периодично появяващите се идеи за административни съкращения, намаляване броя на общините или ограничаване на мандатите на кметовете, без предварително да е направена оценка за последиците върху местните общности.
Ръководителят на екип „Местни политики и финанси“ в НСОРБ Даниела Ушатова представи основните параметри, които Сдружението ще защитава в предстоящите бюджетни преговори. Тя подчерта, че исканите средства не са само финансови показатели, а стоят зад конкретни услуги за гражданите и изпълнението на все по-голям брой държавно възложени дейности.
Ушатова посочи, че НСОРБ е поискало увеличение на стандарта за общинска администрация. Тя отбеляза, че зад тези средства стоят необходимостта от осигуряване на административен капацитет, изпълнение на нови функции и гарантиране на качествени публични услуги.
По думите ѝ най-големите искания за допълнителен ресурс са свързани със здравеопазването, социалните услуги и общинската администрация. Тя припомни, че всяко увеличение в тези сфери е пряко обвързано с дейността на детски градини, училища, социални услуги и административни структури.
„С нашите пари има услуги“, подчерта Ушатова и призова общините активно да защитават тази връзка между публичния ресурс и качеството на живот в населените места.
Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева представи подробен преглед на ключовите политики и програми, които ще определят работата на общините през следващите месеци. Тя обърна внимание на изпълнението на Инвестиционната програма за общински проекти, по която към момента са включени близо 3500 проекта, а сключените споразумения са над 2800. По думите ѝ необходимият ресурс за пълното изпълнение на всички проекти надхвърля значително наличните средства и затова общините трябва внимателно да прегледат своите инвестиционни портфейли и да бъдат подготвени за различни сценарии.
Георгиева призова местните власти да направят анализ на проектите, включени в приложението към закона за държавния бюджет, и да преценят кои от тях могат да бъдат финансирани чрез други източници, включително европейските програми и интегрираните териториални инвестиции.
Сериозен акцент тя постави върху проектите по Плана за възстановяване и устойчивост. Според нея сроковете за допустимост на разходите наближават изключително бързо и общините трябва да мобилизират както строителните екипи, така и административния капацитет за обработване на документацията и исканията за плащане.
Георгиева представи и информация за новото райониране на страната. По думите ѝ промяната ще има сериозно отражение върху бъдещото планиране и разпределение на европейските средства, както и върху работата по интегрираните териториални инвестиции.
Сред останалите теми, които тя постави пред участниците, бяха новите изисквания за киберсигурност, необходимостта от обновяване на хардуера и информационните системи в общините, промените в организацията на обществения транспорт, въвеждането на служители по пътна безопасност и изпълнението на новите изисквания към здравните кабинети.
Изпълнителният директор на НСОРБ обърна внимание и върху отпадането на мораториума по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и призова общините да подхождат изключително внимателно към управлението на общинския поземлен фонд, за да не се стигне до нови законодателни ограничения.
Старшият икономист от Института за пазарна икономика Петър Ганев представи анализ на актуалната макроикономическа среда и очакваното отражение на фискалната политика върху общините. Той обърна внимание, че България е на прага на процедура по прекомерен дефицит, което неизбежно ще постави допълнителни ограничения пред публичните финанси през следващите години и ще наложи търсенето на по-устойчиви решения както на национално, така и на местно ниво.
По думите му именно в тази ситуация трябва отново да бъде поставен въпросът за финансовата децентрализация. Ганев посочи, че през последното десетилетие делът на собствените приходи в общинските бюджети постепенно намалява, което прави местните власти все по-зависими от трансферите от държавния бюджет. Според него това е структурен проблем, който ограничава възможностите на общините да планират дългосрочно и да реализират самостоятелни политики за развитие.
Икономистът отбеляза, че разговорът за децентрализацията вече не трябва да се свежда единствено до искане за повече средства, а до изграждането на по-устойчива система, в която местните власти разполагат с по-голяма финансова самостоятелност и по-ясна връзка между икономическото развитие на територията си и собствените си приходи. Според него една от възможните посоки е предоставянето на дял от националните данъци на общините, съчетано с механизми за баланс между по-големите и по-малките общини.
Ганев обърна внимание и на необходимостта да бъдат намерени решения за общините с по-малък административен и финансов капацитет. По думите му бъдещите реформи трябва да насърчават сътрудничеството между общините, включително при предоставянето на услуги, стратегическото планиране и реализирането на инвестиции, вместо да се търсят механични решения като административно окрупняване.
Той коментира и бъдещето на Инвестиционната програма за общински проекти, като отбеляза, че в условията на ограничени публични ресурси ще бъде необходим нов модел за финансиране на местните инвестиции. Според него именно по-голямата финансова самостоятелност на общините може да се превърне в част от решението както на местните проблеми, така и на предизвикателствата пред държавните финанси.
