Стара Загора е изправена пред сериозно предизвикателство – как да съчетае зелената и цифровата трансформация с нуждата от устойчиви и добре платени работни места. Държава, бизнес, университети и синдикати търсят общ път, за да избегнат социални сътресения при закриването на въглищни мощности и да гарантират качествена заетост за хората от региона. Темата “Бъдещето на пазара на труда в контекста на социалната, екологичната и дигиталната трансформации на Стара Загора” беше част от програмата на кариерния форум TOP JOBS, който се организира три дни в Стара Загора.
“И днес имаме привилегията тези гледни точки да бъдат представени от позицията на институции и бизнес, които носят и отговорности, и визия за бъдещето на пазара на труда и в региона ни”, подчерта модераторът на дискусията Румяна Грозева, изпълнителен директор на Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора.
Заместник-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев изтъкна ролята на държавата в подкрепата на хората, които губят работата си: „В момента държавата чрез различни програми, основната част от тях финансирани със средства от Европейския съюз, може да осигури и да подкрепи хората, които по някакъв повод губят работата си, включително в сферата на въгледобива и енергетиката, да започнат нови работни места“. Големият въпрос остава какви ще бъдат тези нови работни места.
“Важно е тези работни места да бъдат качествени. “Арсенал” е не просто структуроопределящо предприятие за региона, но и за цяла България, ключов участник в ЕС и основен индустриален производител. На нас ни трябват повече такива компании, ако искаме да дадем истинска алтернатива на хората“, заяви Кръстев. Той обърна внимание, че въпреки амбициите за дигитализация, ИТ секторът у нас показва признаци на забавяне, особено при услугите от типа на кол центровете. „Все по-ясно става, че бъдещето не е само в IT услугите, а в техническите умения и професиите, които гарантират устойчива заетост“, каза той.
Георги Гьоков, директор на Дирекция „Бюро по труда“ – Стара Загора, също постави акцент върху предизвикателствата на прехода. “Може би закъсняваме с цифровата трансформация, а със зелената избързваме. Но няма накъде да ходим – ще се справим. Въпросът е да го направим по-безболезнено за хората“, коментира той. Гьоков изрази и притеснение от нежеланието на българите да се възползват от програмите за обучение: „Моите очаквания бяха, че при тия огромни възможности за квалификация, всеки, който поиска, може да се обучи по всичко. А виждам инерционно нежелание“.
От страна на образованието доц. Габриела Кирякова, заместник-ректор по дигитализация и международни отношения на Тракийския университет, заяви, че всяка година се разкриват нови специалности след консултации с бизнеса. В края на месец август с постановление на Министерски съвет беше разкрит нов Факултет по дигитални и зелени технологии. Осигурява се и практическо обучение, защото е важно студентите да не получат само теоретични, но и много практически знания.
От страна на големите индустриални работодатели, Анета Димитрова, директор „Човешки ресурси“ в „Арсенал“, подчерта хроничния недостиг на кадри: „Хора няма и това е устойчива тенденция. Парите вече не са проблем – хората са най-важният капитал. С навлизането на автоматизацията ще трябват специалисти, които могат да работят с новото оборудване, да настройват и поддържат роботите“, заяви тя.
Синдикатите настояват социалният диалог да не забравя човешката страна на трансформацията. “Погледнете на ситуацията от гледната точка на човека. Един миньор е изтощен, здравето му е пострадало, знанията му са остарели. Той и семейството му живеят в постоянен страх за работата си“, предупреди Александър Загоров от КТ „Подкрепа“.
От своя страна Огнян Атанасов, вицепрезидент на КНСБ, акцентира върху резултатите от съвместната работа с институциите: „С Тракийския университет създадохме Институт за устойчив преход и развитие. Благодарение на усилията по Фонда за справедлив преход в момента нямаме поражения в регионите в мащаба, който очаквахме”, обобщи той.
В дискусията се открои, че към момента действат няколко мащабни инструмента за преквалификация и повишаване на уменията. Националният план за възстановяване и устойчивост предвижда обучение на стотици хиляди българи в областта на дигиталните компетентности и новите технологии. Успоредно с това Програмата за развитие на човешките ресурси финансира обучения, субсидирана заетост и мерки за адаптация на работната сила към новите изисквания на икономиката. Фондът за справедлив преход е насочен конкретно към регионите, зависими от въглища и енергетика, сред които е и Стара Загора, и предвижда средства за подкрепа на заетостта и развитие на алтернативни индустрии. Допълнително, множество проекти по линия на Европейския съюз осигуряват финансиране за квалификация, а академични инициативи като Института за устойчив преход и развитие към Тракийския университет създават база за обучение и научна подкрепа на процеса.
Общото послание от дискусията е, че трансформацията в Стара Загора не може да бъде избегната, но нейният успех ще зависи от способността да се създадат качествени работни места, да се инвестира в хора и да се изгради истински устойчив модел за регионално развитие.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
