Кой е виновен за високата смъртност в България, особено от сърдечно-съдови заболявания? Статистиката е неблагоприятна, но освен системни фактори от страна на здравеопазването, смъртността се влияе и от субективни такива – свързани с начина на живот и житейските избори на хората. Петя Георгиева от Института за пазарна икономика (ИПИ) представя някои ключови рискови фактори, които имат негативно отражение върху болестите на кръвообращението и рака – основните причинители на преждевременна смърт и ще се опитаме да хвърлим светлина върху отговорността на пациентите за здравето им.
Тютюнопушене
Тютюнопушенето на никотинови изделия, а също и пасивното пушене имат негативен ефект върху човешкото здраве. Според СЗО пушачите губят средно по 10 години от живота си, а тютюнопушенето допринася за 64% от смъртните случаи от рак на белите дробове и трахеята, 16% от случаите на исхемична болест на сърцето и 38% на случаите на ХОББ.
България е лидер в ЕС по дял на населението, което пуши с 37%, следвана от Гърция и Хърватия. Най-малко пушат в Швеция, Нидерландия и Дания.
Алкохол
Употребата на алкохол също е един от водещите рискови фактори за преждевременна смърт. Алкохолът е токсично и психоактивно вещество със свойства, водещи до зависимост. В много от днешните общества алкохолните напитки са рутинна част от социалния пейзаж за много хора. Консумацията на алкохол допринася за 2,6 милиона смъртни случая всяка година в световен мащаб, основно от сърдечно-съдови заболявания, рак, смъртни случаи в резултат на психични разстройства, неврологични разстройства и др.
По данни на ОИСР за ЕС България не е лидер в класацията за употреба на алкохол, но е на едно от водещите места с 11,2 литра чист алкохол на човек на година при средно 8,5 л в страните от ОИСР. Най-много алкохол употребяват в Унгария и Португалия, а най-малко – в Гърция и Швеция. В скандинавските държави като цяло употребата на алкохолни напитки е по-ограничена.
Наднормено тегло
Наднорменото тегло и затлъстяването са причина за множество заболявания при деца и възрастни – сърдечни заболявания, диабет тип 2, много видове рак, бъбречни болести и други. Те са причина за над 3,7 млн. смъртни случая в света годишно.
По данни на Евростат нивото на наднорменото тегло в България е около средното за ЕС, а на затлъстяването – под него. С най-висок дял на наднормено тегло и затлъстяване са гражданите на Малта, а с най-нисък – на Италия.
Ако трябва да обобщим и без да сме изчерпателни – разпространението на вредни навици в България подсказва за сравнително ниско ниво на лична отговорност към собственото здраве и съответно – за повишен риск от болести и смърт. Това обаче не отменя ролята на системата на публичното здравеопазване да подпомага гражданите и да удължава живота им – чрез превенция, профилактика, навременна диагностика и качествено лечение.
