В разгара на дискусиите около бюджета за висше образование българските университети отново поставиха въпроса за необходимостта от повече средства. Аргументът е познат – по-доброто финансиране би трябвало да създаде условия за по-качествено обучение, по-добра материална база и по-конкурентно висше образование.
Данните, публикувани от Министерството на образованието и науката обаче, поставят още един важен въпрос – доколко наличните ресурси се използват ефективно и има ли достатъчно усилия за оптимизация преди да се търси допълнително финансиране.
Проверките на МОН за посещаемостта на лекции и упражнения през есента на 2025 г. в 65 висши училища и техни филиали показват значителни различия между отделните университети, специалности и региони. Темата коментира Кристиян Николов, стажант в Института за пазарна икономика (ИПИ) и ученик във Великобритания.
По-малко от половината студенти присъстват на лекции
Средната посещаемост на лекциите в проверените университети е около 46%. Това означава, че повече от половината записани студенти не присъстват редовно на основната форма на учебния процес. Упражненията, които обикновено са по-тясно свързани с практическата подготовка и често са задължителни за заверка на семестъра, се посещават средно от около 53% от студентите.
Разликите между университетите са значителни.
Най-висока дисциплина при посещението на упражнения се наблюдава в медицинските университети и в някои частни висши училища. В Медицински университет – Варна посещаемостта достига 93,5%, в Медицински университет – Плевен – 92,6%, в Американския университет в България – 90,4%, а в Бургаския свободен университет – 90%.
На обратния полюс са университети, при които присъствието на упражнения е под една трета от записаните студенти. Сред тях са Висше училище по агробизнес и развитие на регионите – Пловдив с 14,2%, Минно-геоложкият университет „Св. Иван Рилски“ със 17%, Варненският свободен университет „Черноризец Храбър“ с 18,8%, както и Технически колеж – Ловеч и Стопанска академия – Свищов с около 20%.
При лекциите картината е сходна.
Американският университет в България се откроява с висока посещаемост – 84,7% присъствие на лекции и 90,4% на упражнения. В същото време при някои регионални структури посещаемостта е критично ниска. В Технически колеж – Ловеч на лекции присъстват едва 4,2% от студентите, в Колежа по туризъм – Благоевград – 6,7%, в Стопанска академия – Свищов – 10,2%, а в Академията за национална и информационна сигурност – Пловдив – 11,3%.
Общежитията показват друга страна на проблема
Интересна картина показват и данните за използването на студентските общежития.
Като цяло тенденцията е към намаляване на заетостта на тази база. Причините могат да бъдат различни – промени в начина на обучение след пандемията, по-широко използване на дигитални технологии и дистанционни форми, както и демографските процеси.
Въпреки това между отделните университети има сериозни различия.
Най-висока заетост на общежитията през 2026 г. се отчита в Пловдивския университет – 99%, Икономическия университет – Варна – 98%, и Софийския университет – средно около 86%.
На другия полюс са Великотърновският университет с 30% заетост и Бургаският университет с 36%.
Данните показват и интересна зависимост между размера на града и използването на студентската база. В големите университетски центрове общежитията често остават почти пълни, дори когато посещаемостта на учебните занятия не е висока.
Например в Пловдивския университет посещаемостта на лекции е около 41%, но общежитията са заети почти изцяло. В Софийския университет присъствието на лекции е около 39%, докато заетостта на общежитията надхвърля 90%. В Икономическия университет – Варна лекциите се посещават от около една пета от студентите, но общежитията са заети почти напълно.
Това поставя въпроса дали част от студентската инфраструктура не изпълнява все повече функцията на достъпно жилищно решение в големите градове, вместо да бъде пряко свързана с активното участие в академичния процес.
Медицинските университети са различен модел
Медицинските специалности показват различна логика.
При тях високата посещаемост е пряко свързана със спецификата на обучението – практическите занятия, лабораториите и клиничната подготовка изискват физическо присъствие.
Затова в Медицински университет – Варна и Медицински университет – Плевен високата посещаемост върви паралелно с висока заетост на общежитията. Студентите не просто използват базата, а реално участват в учебния процес.
Въпросът не е само колко средства са нужни, а как се използват
Разбира се, размерът на финансирането на висшето образование е въпрос, който изисква експертна оценка. Българските университети имат реални предизвикателства – свързани с качеството на обучението, заплащането на преподавателите, научната дейност и международната конкурентоспособност.
Но данните за посещаемостта и използването на инфраструктурата показват, че проблемът не може да бъде разглеждан единствено през призмата на недостига на средства.
В условия на ограничени публични ресурси всяко увеличение на бюджета трябва да върви заедно с ясни цели, измерими резултати и по-добро управление. Университетите с различен мащаб, профил и регионално значение не могат да бъдат поставяни под един знаменател, но именно затова е необходим по-задълбочен анализ на тяхната ефективност.
Повече финансиране може да помогне на висшето образование, но само ако е част от по-широка политика за качество, оптимизация и отговорно използване на ресурсите.
