Всяка година на тази дата свеждаме глави пред подвига на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Това е денят на нашата гордост, сила и вяра във вечността на Родината. Тази година отбелязваме 147 години от гибелта на революционера и неговите братя по съдба. Христо Ботев е гениален поет и публицист, мислител и просветител, един от най-ярките лидери на българската национална революция, един от най-силните и недостижими български родолюбци, за който патриотизмът е висша и най-голяма добродетел.
Нека изразим своята признателност към всички загинали за свободата и независимостта на България, към всички, които с много лишения и жертви, с цената на личната саможертва допринесоха за свободата ни!
Христо Ботьов Петков се появява на бял свят на 6 януари 1848 г. в Калофер. Учи в родния си град, в Карлово и в Одеса. През лятото на 1868 г. се записва в четата на Жельо Войвода, на която е определен за секретар. Тогава написва стихотворението “На прощаване”. По различни причини четата се разпада и не преминава Дунава. През 1871 г. издава първия си вестник “Дума на българските емигранти”.
След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация, след обесването на Левски и колебанията на Каравелов, начело на БРЦК застава Ботев. През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, той започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. Прехвърляйки се на българския бряг чрез кораба “Радецки” в района на Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана.
На 2 юни 1876 г. е последният тежък бой на връх Околчица – привечер след сражението куршум пронизва Ботев. След близо едномесечни тежки сражения бойният път на четата му, започнал от козлодуйския бряг, завършва със смъртта на 130 четници. Разгромът бележи края на Априлското въстание, но техният подвиг и трагичната гибел на воеводата Христо Ботев оставят дълбока следа в народната памет. Не случайно, непосредствено след Освобождението се поставя началото на всенародното преклонение пред героите, изграждат се паметници и паметни знаци, свързани с бойният път на Ботевата чета.
Нека си припомним някои от безсмъртните мисли на българския герой:
“Но… стига ми тая награда – да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода…”
“Радостта ми няма граници, като си наумя, че “моята молитва” се сбъдва”.
“Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата”.
“Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…”
“Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!”
“…Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество!…”
“В продължение на 8 години аз видях всички наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора”. Из писмо до Т. Пеев, 1876 г.
“Пътят е страшен, но славен”.
