Все по-често граждани и гости на Бургас констатират, а и сигнализират медиите за натоварване трафика, преминаващ по ул. “Крайезерна” в посока към и от Черноморието на юг от областния център. Ежедневно, особено в летните месеци, ставаме свидетели на дълги колони от автомобили, изчакващи се при преминаване на кръстовището на ул. “Крайезерна” с трасето и трафика към Пристанище Бургас. Посоченото кръстовище се ползва не само от гражданите и гостите на Бургас, в посока от и към София, но е и основното трасе на товарния трафик за цялото Бургаско пристанище, вкл. всички негови терминали – Бургас Запад и Бургас Изток, държавното пристанище и частните такива, вкл. КРЗ и Порт Европа.
Оказва се, че вече има проект, изготвен от инж. Марко Таборели – Швейцария и арх. Николай Няголов, който успешно ще реши проблема.
Развитието на един град е тясно свързано с възможността в него не само да се създаде най-добрата среда за живот, но и най-добрата среда за полагане на труд и съответно за отдих на хората, които го обитават. Да, има примери за градове-спални, за градове-фабрики, университетски градове, както и примери на курортни и развлекателни селища, но най-оптималното е всичко това да бъде съчетано в една обща система, позволяваща в рамките на 30 минути от дома да бъдат достъпни както работното място и учебното заведение, така и зоната за отдих, за социално и културно обслужване.
Градовете и населените места, които имат стратегическата предпоставка да съчетаят всички тези възможности на едно място, са облагодетелствани и трябва непрекъснато да развиват и усъвършенстват тази си природна и придобита даденост.
Бургас е един прекрасен пример как в рамките на последните около 150 години почти от Нищото възниква един от най-модерните градове в България, а и на Балканския полуостров. Стабилно и добре развиващата се икономика, туристическите възможности на Черноморието, историческото и културното наследство на региона и най-вече човешкият фактор са идеалните предпоставки за определянето на града като едно отлично място за живот, работа и отдих.
Свободното движение на хора, стоки и капитали, ако следваме основния принцип на Европейския съюз, може да бъде постигнат с изграждането на адекватна инфраструктура, включително такава за движение на морски, железопътен, въздушен и автомобилен транспорт. Интегрираният подход между изброените видове транспорт не може без основният свързващ такъв, а именно автомобилния.
Северна промишлена зона на Бургас, включваща редица индустриални мощности от кв. “Долно Езерово” до Пристанище Бургас, е ясен пример за Интермодален хъб от ново поколение. Връзките, които се осъществяват в и около тази зона са от огромно значение, както за града и региона, така и в национален мащаб.
Какви са проблемите, които са идентифицирани
Транспортният трафик по направлението от и към София и вътрешността на страната за Созопол, Приморско, Царево, Ахтопол и населените места на юг от гр. Бургас, до скоро преминаваше почти през централната част на града (двете входни кръгови кръстовища на бул. „Стефан Стамболов” и кръговото кръстовище „Трапезица” на бул. „Тодор Александров”) като единствената бърза пътна връзка. Това натоварваше трафика по градските улици, затрудняваше движението на пешеходците и градския транспорт, а и водеше до отделяне на голямо количество вредни емисии.
Ориентировъчни транспортни единици, преминаващи по този маршрут са между 4000 – 6000 бр./ден, а в натоварените летни месеци и много повече.
Реновирането на ул. „Проф. Яким Якимов”, ул. „Крайбрежна” и направата на моста над Товарна гара Бургас, даде възможност транзитният трафик към южното Черноморие да се изнесе от централната градска част. За съжаление, през изминалите няколко години и няколко активни летни сезона, след реконструкциите, както се очакваше, се породиха проблеми с пресичането на потоците от лични автомобили и товарния трафик в този район на града, насочен предимно към Пристанище Бургас – Запад и Изток – 2, държавното пристанище, а и частните такива, вкл. КРЗ и Порт Европа.
Проблемът се заключва в кръстовището на 2 нива между бул. „Тодор Александров и ул. „Крайезерна”, където товарният поток по ул. „Крайезерна” между Северна промишлена зона и Пристанище Бургас се пресича и частично дублира с транзитния поток от предимно леки автомобили от северозапад по ул. „Крайезерна”, на югозапад по бул. „Тодор Александров” в посока Созопол. Към момента, в направление южно Черноморие, трафикът се движи сравнително добре, имайки предвид, че се осъществява десен завой на цитираното кръстовище. Проблемна остава обратната посока (движението от Созопол в посока София), защото движещите се автомобили по бул. „Тодор Александров” трябва да вземат ляв завой на северозапад по ул. „Крайезерна”. На това място, те се пресичат с тежкотоварния трафик от и към Пристанище Бургас, който също се движи по ул. „Крайезерна”.
Това създава затруднение, както на гостите на Бургас (част от които отново използват маршрута през центъра на града), така и на товарния трафик, който също е от изключителна важност за Бургас, защото Северната промишлена зона и Пристанище Бургас създават множество работни места, а също така и има значителен финансов принос в Брутния вътрешен продукт на България.
Дори и извън летния сезон, тези две пресечни точки вече създават задръствания. Забавя се движението, създават се конфликти и напрежение и, най-вече, създават се опасности, застрашаващи живота и здравето на гражданите. Затруднява се товарният трафик в промишлената зона, което също води до конфликтни ситуации. Така както десният завой от ул. „Крайезерна” към бул. „Тодор Александров” е без междинни конфликтни точки, така следва да се урегулира и трафика в обратна посока. В това са убедени, както специалистите, така и гражданите.
От страна на общината се потърси решение за транзитиране на трафика с проектирането на специално платно, което да не пресича на едно ниво движението по ул. „Крайбрежна”. Това ще се случи в югоизточната част на разглежданото кръстовище, където се проектира такава рампа, която да позволи преминаването под нея на товарния трафик.
Бяха разгледани няколко варианта за изпълнение на коментираното решение, като основните се различаваха по радиусите на завиване по рампата, а от там и по организацията на движението на нивото на терена по ул. „Крайезерна”.
С окончателното проектно решение, с което община Бургас разполага, е осигурена възможността за движение на всички леки и тежки превозни средства във всички посоки, без да се ограничава в която и да е посока достъпа до прилежащите непосредствено до кръстовището предприятия.
Какво се цели с реализацията на проекта
Основната цел на проекта е осъществяване на пряка и транзитна по своята същност транспортна връзка между ул. „Крайезерна” и бул. „Тодор Александров, чрез която:
• ще се спре транзитното преминаване на автомобили през централната част на гр. Бургас от и в посока София и посока Созопол;
• ще доведе до бързото и безконфликтно провеждане на автомобилни, предимно товарни, потоци от и към Северна промишлена зона и Пристанище Бургас;
• ще повиши безопасността на движение в града;
• ще доведе до по-голям комфорт на движение на пешеходци и автомобили в централната част на Бургас;
• ще има положителен ефект върху туризма;
• ще преустанови преминаването на тежкотоварни автомобили, пътуващи в тези направления, през града;
• значително ще намали нивата на шум и вредни емисии в гр. Бургас;
Бихме обърнали внимание на широката обществена подкрепа на вече направените и бъдещите транспортни подобрения в града, гарантиращи възможно най-добрите условия за живот, работа, образование, здравни и социални дейности и най-вече култура и отдих. Екипите, иницииращи въпросните транспортни връзки, тези, които са ангажирани с тяхното проектиране и реализация, до голяма степен са свързани в личен аспект с Бургас и работят активно и често напълно безвъзмездно за реализацията им. Общите усилия и на администрацията, и на бизнеса, и най-вече на бургазлии, със сигурност ще дадат в близко бъдеще своите положителни резултати в полза на гражданите и гостите на нашия град. Ще окажат значимо отражение върху „зеленото“ развитие на Бургас.
