Участието на жените на пазара на труда е по-ниско от това на мъжете. Данните от Преброяване’21 показват, че докато под 49% от жените на възраст над 15 г. са икономически активни, при мъжете този дял е над 57 на сто. При коефициентите на заетост и безработица също отчитаме големи разлики – при 51 процента заетост на мъжете, коефициентът за жените е едва 44%.
Сравнително по-слабото включване на жените в трудовия пазар е продиктувано от редица фактори, включително отколешни порядки и полагането на грижи за децата основно от майките, но в днешната ситуация могат да се проследят няколко по-важни зависимости.
В страната има големи райони, в които разликите между участието на мъжете и жените в работната сила са значителни (въпреки че делът на мъжете навсякъде е по-висок). Сравнително неактивни са жените в Североизточния район, отчитат от Института за пазарна икономика. В областите Добрич, Търговище и Шумен разликата в дела на работната сила между двата пола достига 11%. Същевременно в Югозападна България – по-специално областите Благоевград, Кюстендил и Перник, тя е почти двойно по-ниска. Между тези два големи района има и сериозни разлики в социално-икономическите и етнокултурни характеристики на населението. Повече жени се включват в трудовия пазар предимно в икономически развити райони, с голям дял на градското население, относително висока грамотност и сравнително нисък дял на малцинствените групи.
За цялата страна обаче е ясно видима връзката между образованието и участието на жените пазара на труда. Разликата между жените и мъжете намалява градивно с нарастване на степента на образование. При висшистите участието на жените сред населението на 15 и повече години в работната сила е с 3% по-ниско от това на мъжете, докато при населението с начално и по-ниско образование разликата се увеличава до цели 13 процента. Делът на заетите от работна сила жени с висше и средно образование е дори по-висок от този на мъжете, докато при хората с начално и по-ниско образование той е по-нисък с 8 на сто. Същите са разликите между мъжете и жените според степента на образование и по отношение на безработицата. При висшистите делът е един е същ, а при най-ниската образователна степен делът на безработните жени е с 8% по-висок.
Историческата и цивилизационна перспектива доказва, че участието на жените на пазара на труда е пряко свързано и с тяхното образование, а данните за България дават точна представа за образованието като определящ фактор при включването на жените в икономиката.
