Свръхправомощията на държавата в извънредни времена лесно преливат в желание за повече намеса в икономиката. За това предупреди старши икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Бизнес организациите издават сертификати за форсмажор от години – последните нямат абсолютна сила, и въобще идеята за форсмажор е уредена в правния ред и се прилага случай за случай. Форсмажорът не може да бъде общовалиден, да отмени всякакви договори, на база тезата, че всички сме засегнати по един или друг начин от войната в Украйна.
“Държавата се лута в най-различни идеи за намеса спрямо ключови стоки. Чуват се мнения за замразяване на цени, забрана на износ и какво ли още не. Към момента най-сериозната интервенция, която вече беше гласувана от правителството, е закупуването на зърно на стойност от 1,1 млрд. лв. чрез доскоро неизвестната държавна компания “Сортови семена – Елит”. Към този момент интервенцията на пазара на пшеница не е започнала, а по всичко личи, че държавата използва всякакви нормативни лостове, за да затрудни износа на зърно от страната. Цялата тази операция изглежда много спорна на фона на това, че по принцип ние произвеждаме пшеница в пъти над вътрешното потребление и сме голям износител на зърнени култури (не само пшеница)”, коментира Петър Ганев.
Държавният капитализъм използва всяка криза да нахлуе на нова територия с парите на данъкоплатците и да даде нови инструменти в ръцете на политиците. Това всичко е придружено с публично говорене за забрана на износа на определени стоки, контрол върху цените и борба със спекулата и какво ли още не.
“Опитите за затворим нашия пазар за да се предпазим от външните шокове няма да проработят и крият множество рискове. Двигателят на нашата икономика са външните пазари, от които всъщност се генерират печалбите”, убеден е Ганев.
Нека припомним, че през миналата година, дори все още в пандемия, България изнася стоки и услуги за близо 84 милиарда лева. Стоките, които се произвеждат у нас в големи количества и които стават все по-нужни на света, носят допълнително средства в икономиката ни и провокират инвестиции.