Със звук на стотици гайди, родопски песни и пъстри народни носии Илинденските поляни край смолянското село Гела отново се превърнаха в притегателен център за почитателите на българския фолклор. Двадесет и третото издание на Националното гайдарско надсвирване и традиционният събор на родовете събраха хиляди посетители от всички краища на страната, които в продължение на три дни – от 31 юли до 2 август – станаха част от един от най-емблематичните фолклорни празници в България.
Тази година официален гост на откриването беше президентът Илияна Йотова, която определи събора като място, където миналото и настоящето се срещат, а българската идентичност продължава да се съхранява чрез музиката, традициите и паметта за рода.

В приветствието си тя подчерта, че Илинденските поляни са се превърнали в символ на живия български дух и доказателство, че народните обичаи продължават да бъдат неразделна част от живота на хиляди българи.
Особено място в словото й зае родопската гайда – инструмент, който според нея отдавна е надхвърлил границите на страната и се е превърнал в един от най-разпознаваемите символи на България по света. Йотова припомни, че изпълнението на Валя Балканска „Излел е Дельо хайдутин“, съпроводено от гайдаря Георги Мусорлиев, е включено в Златната плоча на космическата мисия „Вояджър“ – признание за богатството и универсалното послание на българската народна музика.
Президентът акцентира и върху значението на родовия събор като празник, който обединява поколенията. По думите й именно подобни събития дават възможност семейните истории, обичаите и традициите да бъдат предавани на децата, които растат с уважение към българските корени.

„Докато има деца, които носят народни носии, държат ручилото на гайдата и играят български хора, ще има и България“, заяви Йотова, като поздрави родителите, които възпитават у най-малките любов към народната музика и българските традиции. Тя отправи и послание за повече единство, като сравни сплотеността на хората, хванати на хорото, с необходимостта обществото да върви заедно напред в името на бъдещите поколения.
Освен традиционното гайдарско надсвирване, програмата на тазгодишното издание включва повече от 20 часа концерти, фолклорни изпълнения и участия на певчески и танцови състави от различни краища на България. На фона на величествената природа на Родопите празникът за пореден път превърна Гела в сцена, на която оживяват българските традиции и културното наследство.

След повече от две десетилетия Националното гайдарско надсвирване продължава да бъде не просто фестивал, а празник на българската идентичност – място, където звукът на гайдата събира хора от различни поколения и напомня, че традициите остават живи, когато има кой да ги пази и предава.









