Българите можем да си купим 241 литра мляко с нетна минимална работна заплата, (МРЗ) чийто размер за 2021 г. е 650 лв. За сравнение, жителите на Германия могат да си позволят шест пъти повече мляко или по-точно 1470 литра, сочат данни на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) на КНСБ.
От няколко изведени страни в проучването, единствено съседите ни в Румъния се доближават до ниските нива на количество продукти, закупени с МРЗ, но все пак техните резултати са по-високи от нашите. Така например румънците могат да си вземат 285 литра мляко с минималните пари, които по данни на Евростат за юли 2021 г. са малко под 500 евро или 1000 лв. В Полша пък потребителите могат да напазаруват 776 литра с МРЗ от над 600 евро, а в Латвия 454 литра с МРЗ от около 500 евро.
Картинката не е по-различна, ако се разгледа покупателната способност на българина за други основни продукти като например хляб, сирене, картофи или пък стоки като бензин. Докато българите можем да си позволим 430 килограма картофи, които присъстват в голяма част от най-обичайните и масови български ястия, то жителите на Германия и Латвия имат възможност да си вземат двойно повече, по съответно 884 килограма и 889 кг. В Полша пък могат да вземат 763 килограма, а в Румъния – 558 кг. С 650 лв. можем да си вземем 47 кг сирене, докато в Германия количеството е 125 кг. В Полша то е 81 кг.
Ниските резултати може да се обяснят с няколко факта, извън този, че българите сме с най-ниски заплати сред страните членки на ЕС. На първо място, това е продължаващото поскъпване на стоките в резултат на внесената отвън инфлация.
Данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) показват, че в потребителската кошница с 27 основни продукта, за купени по един килограм или литър, към 1 ноември миналата година сме давали по 74 лв., докато сега броим по 80 лв. Тоест е налице поскъпване от 6 лв.
Статистиката сочи, че през последната година най-значително се е повишила цената на едро на олиото – с 32%, и пилешкото месо – с 20 на сто. Сиренето е поскъпнало с 12%, а кашкавалът с 10 на сто. При млечните продукти също се наблюдават сериозни ценови аномалии – цената на краве сиренето се е повишила с 1.26 лв./кг, а тази на кашкавала тип ”Витоша” е скочила с 1,11 лв.. Неблагоприятен фактор върху цената на продуктите оказват, логично, не само времето и инфлацията, но и високите цени на тока и горивата.
Изгледи за скорошно успокояване на пазара обаче няма – експертите прогнозират до 10% ръст в цените на храните до края на годината.
