Изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) анализира състоянието на общинските многопрофилни болници (МБАЛ), поставяйки ги в контекста на общата болнична мрежа. България е сред водещите страни в ЕС по брой болници и легла на глава от населението, но това не се отразява в качеството на услугите. Много от болниците са малки, с ниска натовареност и високи средни разходи на пациент, което води до неефективност. Към момента няма мерки за оптимизация – бездействието удобно се оправдава с обществен или политически натиск въпреки че все повече пациенти избират да не ползват тези болници.
Фокусът на изследването са 72 общински МБАЛ, които обслужват средно по около 4 хил. пациенти годишно, но има болници с под 1000 пациенти на година. В някои от тях за цяла година не са извършвани основни дейности като раждания или лечение на инсулти, а ортопедичните операции са рядкост. Около 20–25% от тези болници са на ръба на финансовата устойчивост. Проблеми има и с персонала — в някои болници броят на лекарите надвишава този на сестрите, което е ключова предпоставка за ниско качество на услугите.
- Широката мрежа от болници и тежестта на разходите за болнично лечение в България поглъщат значителен ресурс и изкривяват възможностите за насочване на средства към превантивни мерки.
- По-високият брой пациенти се свързва с по-нисък среден разход на един пациент.
- По-дългият болничен престой се асоциира с по-ниски разходи на един леглоден.
- Общинските МБАЛ са обслужили средно 4 хил. пациенти за една година, като 4 от тях – по-малко от 1000 пациенти за една година.
- Близо половината от общинските МБАЛ не предоставят ключови здравни услуги като раждане, а в част от останалите броят на тези дейности е силно ограничен.
- В 12 от 72 общински МБАЛ не са се лекували инсулти през 2024 година, като тромболиза са извършвали 13. При ортопедичните операции натоварването е много ниско.
Какви са възможностите за решаване на проблема с големия брой болници?
– Трансформация на общинските многопрофилни болници от МБАЛ в лечебни заведения, предлагащи дългосрочни здравни грижи. По данни на Евростат такива почти не функционират, макар да са крайно необходими с оглед застаряването на населението и постепенното обезлюдяване на населени места. Организацията и финансирането на подобни услуги е в периферията на здравната и социалната политика. Дългосрочните здравни грижи могат да са както в болнични условия, така и под формата на извънболнични грижи. И в момента в много от общинските болници на практика се извършват дългосрочни медицински грижи, прикрити зад активно лечение – добре би било тази практика да се легализира.
– Трансформация в заведения, предлагащи социални услуги за възрастни хора. Този вариант предполага изключване на настоящи лечебни заведения от категорията лечебни заведения за болнична помощ и преобразуването им в заведения за социална услуга. Това изисква координация и общи действия заедно със структурите на Министерството на труда и социалната политика (МТСП)/Агенция за социално подпомагане (АСП) заедно с общините.
– Консолидация – или обединение с близки МБАЛ от други общини, с областни болници или други лечебни заведения за активно лечение. Този вариант изисква реорганизация на мрежата от лечебни заведения на областно ниво и приоритизиране на това какви здравни услуги са необходими и къде те да се предлагат. Потенциалът за консолидация на болниците на местно ниво е значителен. Това ще позволи и адекватно разпределение и използване на наличния капацитет от медицински специалисти и медицинска техника. Здравната карта в момента изобщо не отчита подобни възможности и това следва да се коригира.
– Приватизация или закриване на болници. За част от общинските МБАЛ този вариант е без алтернатива. Той предполага наличие на добре функционираща спешна помощ в региона и сравнително добре развита система на извънболнична помощ, така че да е гарантиран широк и адекватен достъп до необходими медицински услуги за населението. Не е задължително (а и е невъзможно) да има “сграда-болница” на пешеходно разстояние от всеки един пациент, за да се осигури добър достъп до качествено здравеопазване. Съществуват съвременни модерни методи на диагностика и лечение (включително телемедицина) и разнообразни форми на осигуряване на транспорт (включително въздушен при спешни състояния) до болница за активно лечение. Ще отбележим и че оптимизирането на болничната карта ще позволи на работещите болници да разширят дейността си и да подобрят състоянието си. Тази мярка изисква обаче и силна степен на подкрепа – политическа, от страна на управляващите системата органи и професионалните организации на медицинските специалисти. Проблемът няма да се реши от само себе си, следователно е важно добре да се планират изброените дотук мерки.