Системата на ТЕЛК и НЕЛК има далеч по-широка роля от медицинското удостоверяване на трайно намалена работоспособност. Решенията на комисиите са ключ за инвалидни пенсии, месечна финансова подкрепа, лична помощ, здравно осигуряване, данъчни облекчения, транспортни преференции и програми за заетост. Качеството на медицинската експертиза има пряко значение не само за социалната защита на хората с увреждания, но и за публичните финанси, стимулите за участие на пазара на труда и начина, по който държавата насочва значителен публичен ресурс.
Новият анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) показва, че системата има много голям обхват. По данни от преброяването през 2021 г. около 655 хил. души в България имат решение на ТЕЛК, или приблизително 10% от населението. Всяка година се издават около 270 хил. експертни решения, като значителна част от тях са свързани с хронични заболявания – най-вече сърдечно-съдови, усложнения на диабета и други дългосрочни здравни състояния. Медицинската експертиза не може да бъде разглеждана отделно от общественото здраве, превенцията и достъпа до ранна диагностика и лечение.
Решенията се концентрират в активна и предпенсионна възраст
Решенията на ТЕЛК са съсредоточени основно във възрастите, в които хората или все още са на пазара на труда, или са непосредствено преди пенсия. През 2025 г. над 108 хил. решения са издадени за хора между 40 и 59 години, а над 107 хил. – за хора между 60 и 79 години.
Графика 1: Разпределение на ТЕЛК решенията по пол и възраст, 2023-2025 г.
Източник: ИПИ по данни на НЗИС
При толкова широк обхват всяка промяна в правилата за оценяване, в процента намалена работоспособност или в правата, които произтичат от решението, има значим системен ефект. От една страна, решението на ТЕЛК е необходимо условие за достъп до подкрепа за хора с реални ограничения. От друга страна, когато един административен акт отключва множество плащания и преференции, възниква риск системата да бъде използвана и като механизъм за доходна подкрепа извън първоначалната ѝ медицинска логика.
В някои области делът на получателите на инвалидни пенсии достига около 30 души на 1000 население, докато в други е около 7–10 души на 1000. По-високите стойности са концентрирани основно в Северна България и Северозапада. Това най-вероятно отразява комбинация от по-лошо здравословно състояние, застаряващо население и по-слаби местни пазари на труда, но поставя и въпроса за еднаквото прилагане на правилата в страната.
Инвалидните пенсии растат по-бързо от броя на получателите
Най-прекият фискален резултат на системата са инвалидните пенсии. През 2024 г. общият брой получатели на пенсия за инвалидност е 528 хил. души, като 466 хил. от тях получават пенсия поради общо заболяване. Броят на инвалидните пенсионери за периода 2019–2024 г. нараства с около 4%, като увеличението е концентрирано основно в последните две години. Това показва, че системата не преживява масово разрастване по линия на броя лица, но дори умерената промяна има сериозен фискален ефект заради размера и структурата на плащанията.
Разходите за инвалидни пенсии се увеличават много по-бързо от броя на получателите – от 0,9 млрд. евро през 2019 г. до 2,3 млрд. евро през 2024 г., или със 165%. Делът им в общите пенсионни разходи също се повишава – от 17% до 20,4%. Това означава, че инвалидните пенсии не просто следват общия ръст на пенсионните плащания, а се превръщат във все по-значим компонент на пенсионната система.
Особено важен е сегментът на инвалидните пенсии в работоспособна възраст. През 2024 г. 272 хил. души в работоспособна възраст получават пенсия за инвалидност. Това не означава непременно, че те не могат да работят, но показва, че системата има пряко отношение към предлагането на труд. Когато инвалидната пенсия и свързаните права са с достатъчно голям размер спрямо потенциалния доход от труд, особено при нискоквалифицираните работници, стимулите за активност отслабват. Този риск е най-сериозен в региони с ниски заплати, ограничено търсене на труд и малко възможности за адаптирана към специфични потребности заетост.
Социалната подкрепа се разширява, но остава фрагментирана
Системата на социалната подкрепа за хората с увреждания включва широк набор от плащания и услуги. Получателите на месечна финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания нарастват от 735 хил. души през 2019 г. до 849 хил. през 2025 г., или с над 9%. Разходите обаче почти се удвояват – от 226 млн. евро до 447 млн. евро. Причините са както в по-големия брой правоимащи, така и в ръста на линията на бедност, към която са обвързани размерите на плащанията.
